Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

— Гответе го — отсича Сталин и преминава към другите въпроси.

Седят до четири часа сутринта на 1 март. Към края на нощния разговор Сталин започва да нервничи, не скрива недоволството си от Молотов, Маленков и Берия, изпаща си и Хрушчов. Само по адрес на Булганин дума не обелва. Всички чакат „стопанинът“ да стане, за да си вървят. А Сталин говори надълго и нашироко, че, както изглежда, някои от ръководството смятат за възможно да живеят със старите си заслуги. Криви са им сметките. Думите на Сталин звучат зловещо. Неговите събеседници са наясно, че зад това раздразнение на „вожда“ се крие някакъв нов кроеж. Може би да отстрани всички стари членове на Политбюро, за да стовари върху тях всичките си безбройни прегрешения. Сталин е разбрал, че съдбата няма да му даде много време. Но дори и на него и през ум не може да му мине, че тази гневна тирада ще бъде последната в живота му. Пясъчният часовник е вече празен. Изтъркаляли са се надолу и последните песъчинки… Без да доизкаже мисълта си, той кимва сухо на всички и се прибира. Събеседниците излизат мълчаливо, качват се на колите си и бързо се разотиват. Още е тъмно. Маленков и Берия сядат в една кола.

Както ми разказа Рибин, на 1 март около пладне „прислугата“ започва да се безпокои. Сталин не се появява, пък и никого не вика. А да се влезе при него без повикване е строго забранено. Тревогата нараства. Но ето че към 18:30 ч. в кабинета на Йосиф Висарионович, продължи Рибин, лампата светва. Всички въздъхнали с облекчение. Чакат звънеца. Сталин не е обядвал, не е прегледал пощата, така си стоят и документите. Всичко това е необичайно, странно. А времето минава, разказваше Рибин, без да крие личните си симпатии към Сталин, повикване няма. Става 20 часът после 21, 22 — в стаите на Сталин пълна тишина. Безпокойството стига крайната си точка. Между помощниците и охраната започват препирни: трябва ли да се надзърне вътре, назряват лоши предчувствия. Дежурните сътрудници М. Старостин и В. Туков и сервитьорката М. Бутусова започват да обсъждат кой да влезе. В 23 часа тръгва Старостин с пощата в ръце като предлог, ако „стопанинът“ остане недоволен от нарушаването на установения ред.

Старостин минава през няколко стаи, като пали по пътя си лампите, а когато включва осветлението в малката столова, се дръпва стреснато назад, виждайки лежащия на пода Сталин по долна риза и панталон от пижама. Сталин едва-едва повдигнал ръка, за да повика при себе си Старостин, но нищо не могъл да каже. В очите му имало ужас, страх и молба. На пода лежала „Правда“, а на масата — отворена бутилка „Боржоми“. Старостин помислил, че Сталин лежи тук отдавна, тъй като осветлението не било включено. Извиква прислугата. Тя остава ужасена. Пренасят Сталин на дивана. Той се опитал няколко пъти да промълви нещо, но се чували само някакви неясни звуци. Мозъчният кръвоизлив бил парализирал не само говора, но и съзнанието му. Може би в тези минути Сталин е успял да си спомни за трагедията на Ленин, обречен на дълга и страшна немота.

Според думите на Рибин охраната и дежурните служители започнали да звънят на Игнатиев в Министерството на държавна сигурност. Той ги посъветвал да звънят на Берия и Маленков. Не могат никъде да открият Берия. Без него Маленков не се решавал да предприеме каквото и да е. В критичната минута един от малцината на тая планета, разполагали с такава огромна власт, се оказва отделен от елементарната медицинска помощ с преграда от бюрократични инструкции и забрани. „Вождът“ става заложник на собствената си система. Както по-късно се изяснило, без разрешение от Берия никакъв лекар не може да бъде допуснат при Сталин. Така е било записано в една от безбройните инструкции. Най-после открили Сталиновия главорез в една от луксозните правителствени жилищни сгради в компанията на някаква нова жена и в три часа през нощта Берия и Маленков пристигат. Личало, че Берия е доста пийнал. Маленков влязъл при умиращия Сталин по чорапи, пъхнал, кой знае защо, под мишница новите си обувки (сигурно за да не скърцат). От дивана долитало предсмъртно хъркане. Берия дори и не помислил да вика лекарите, а веднага се нахвърлил на „прислугата“:

„Каква е тая паника! Не виждате ли, другарят Сталин е заспал дълбоко. Марш всички навън и да не сте посмели да нарушавате съня на нашия вожд! Ще ви дам да разберете!“

Маленков го поддържал, но не много твърдо. Създавало се впечатление, говореше с увереност Рибин, че на Сталин, който след инсулта е лежал без медицинска помощ най-малко 6–8 часа, никой и не мислел да му я оказва. Изглежда, всичко е протекло по сценарий, устройван от Берия, завърши разказа си Рибин. След като изгонват охраната и прислугата и след като й забраняват да се обажда където и да е, двамата съратници шумно напускат вилата. Едва около девет часа сутринта Берия и Маленков отново пристигат, а с тях и Хрушчов, по-късно идват и другите членове на Политбюро заедно с лекарите.