Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Без да доизслуша бързорекия Маленков, Сталин слага слушалката. Проклетата издайническа слабост, лекото виене на свят не минава. Макар че само преди месец, месец и половина се върна от Сочи, обичайното облекчение, ободряването не идва. Като прегледа документите, Сталин започва да прелиства вестниците и списанията, преводите на чужди статии и книги. Вечерта, съпроводен от цяла дузина телохранители, отива в Болшой театър на балета „Лебедово езеро“. Край ложата го чака директорът Рибин (той е и комендант) на театъра, сътрудник на Министерството на държавната сигурност. Седнал в ъгъла на празната ложа (по-рано, случвало се е, канеше Молотов или Жданов), Сталин гледа разсеяно към сцената, запознат до най-малката подробност с всеки нюанс на хореографията и музиката на спектакъла. Без да дочака края на последното действие, напуска театъра. Диктаторът не може да прогони обзелата го смътна тревога: засилващата се слабост го плаши. Не е мистик, но цял живот вижда мяркащи се призраци, заплашващи личната му безопасност. Сталин усеща, че такава заплаха е надвиснала сега над него. И, както изглежда, този път тя е реална.

На 28 февруари 1953 г. Сталин се събужда по-късно от друг път с чувството, че неусетно се е върнал в нормалното си състояние. Настроението му се подобрява. Прочита сборните сведения за Корея и протоколите от разпита на „лекарите отровители“ М. С. Вовси, Я. Г. Етингер, Б. Б. Коган, М. Б. Коган и А. М. Гринщейн. Прави кратка разходка из парка. Късно вечерта, както се е разпоредил, във вилата пристигат Маленков, Берия, Хрушчов и Булганин. Вечерят. Обсъждат (което значи решават), както винаги, цял куп въпроси. Булганин описва подробно военната обстановка в Корея. Сталин още веднъж се убеждава, че ситуацията там е патова, и решава още на сутринта да посъветва чрез Молотов китайците „да се пазарят докрай на преговорите“, но в края на краищата да се стигне до прекратяване на бойните действия.

Дълго говори Берия. Той усеща, че отношението на Сталин към него неочаквано се е изменило, че „вождът“, оказвайки се по-хитър от него, изглежда, е заподозрял в нелоялност своя палач и главорез. Затова днес Берия впряга всичките си сили:

— Рюмин доказа неопровержимото, че цялата тази банда — Вовси, Коган, Фелдман, Гринщейн, Етингер, Егоров. Василенко, Шерешевски и другите — отдавна вече тайничко съкращават живота на висшия ръководен състав. Жданов, Димитров, Шчербаков — списъка на жертвите уточняваме сега — са минали вече през ръцете на тази шайка. Например те просто са подменили електрокардиограмата на Жданов… Премълчали са, че е прекарал инфаркт, позволили са му да се движи и да работи и са го довели бързо до гробищата… А най-главното е, че всички те са агентура на буржоазно-националистическата организация „Джойнт“. Нишките водят надълбоко: към партийни и военни специалисти. Повечето от обвиняемите са направили признания…

Сталин си спомня, че „делото на лекарите“ започва всъщност с професор В. Н. Виноградов, който по време на последната си визита през 1952 г. констатира, че здравето му забележимо се е влошило, и го посъветва максимално да се въздържа от активна дейност. Тогава той просто побесня. Повече не пуснаха Виноградов при него и скоро го арестуваха. А недоволството на Сталин от лекарите се поде активно от Министерството на държавна сигурност, където Рюмин — един от следователите — реши да направи кариера с това „дело“. Събитията се развиват бързо. Надушвайки желанието на Сталин, „органите“ подготвят гръмко дело за широк „медицински заговор“, дело с явно антисемитски характер. Сигурно щеше да има процес, щеше да има жертви и кой знае докъде щеше да се стигне с това ново кърваво дело? Само неочакваната смърт на тиранина не позволи на новата трагедия да дойде до логическия си сталински край.

В тази последна вечер Сталин на два-три пъти проявява интерес към хода на следствието. Накрая пита още веднъж извънредно услужливия в последно време Берия:

— А как е Виноградов?

— Този професор освен дето е неблагонадежден, има и дълъг език. В клиниката си започнал да споделя с един от лекарите, че уж другарят Сталин бил прекарал вече няколко опасни хипертонични пристъпи…

— Достатъчно… — прекъсва го Сталин. — Какво мислите по-нататък да правите? Лекарите признаха ли си? На Игнатиев кажете, че ако не изтръгне от лекарите пълните им признания, ще го направим с една глава по-нисък…

— Ще си признаят. С помощта на Тимашук и на други патриоти ще завършим разследването и ще искаме разрешение от вас за публичен процес…