Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Генерал-лейтенант Николай Сидорович Власик е арестуван на 16 декември 1952 г. Разпитвал го е лично Берия, а освен него — Кобулов и Влодзимирски. Началникът на Главното управление за охрана при Министерството на държавна сигурност е обвинен в „прикриване на лекарите отровители“, в познанство с „шпионина“ Стенберг, в злоупотреба със служебното си положение („използване на държавни продукти“). Но главното, разбира се, не е в този шаблонен низ от обвинения. В писмо от Красноярския край до председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Ворошилов, където бившият генерал-лейтенант е бил интерниран, се казва:

„Главата на правителството (именно така Власик нарича в писмото си Сталин — б.а. ), когато беше на юг след войната, е изразявал в мое присъствие голямото си възмущение от Берия, казвайки, че органите на държавна сигурност не оправдават с работата си своите задължения по безопасността… Каза, че е дал указание Берия да бъде отстранен от ръководството на Министерството на държавната сигурност. Питаше ме как работят Меркулов, а по-късно ме питаше и за Гоглидзе и Цанава. Разказах му, каквото знаех… И ето, после се убедих, че този разговор между мене и главата на правителството им е станал дума по дума известен, това просто ме порази…“

Не е трудно да си представим, че Берия е обезпокоен най-вече от отношението на Сталин към него. Но как е научил за думите на Власик, които е казал на Сталин „на четири очи“? Може би Сталин ги е споделил със своя Фуше? А може би Берия е подслушвал дори и „стопанина“?!

По-нататък в писмото си до Ворошилов Власик продължава: когато бях извикан на разпит при Берия, „разбрах, че не ме чака нищо друго освен смърт, тъй като се убедих още веднъж, че са измамили главата на правителството… Искаха да дам показания против Поскрьобишев, Кобулов ме извика още два пъти в присъствието на Влодзимирски. Отказах, заявявайки, че нямам никакви данни, компрометиращи Поскрьобишев, казах им само, че главата на правителството беше по едно време много недоволен от работата на нашите органи и от ръководството на Берия и приведох фактите, за които ми беше говорил главата на правителството — за провалите в работата, за което обвиняваше Берия… Задето отказах да дам показания против Поскрьобишев, ми казаха — ще псовисаш в затвора…“

Ще добавя само, че довчерашните му „колеги“ са използвали спрямо Власик целия комплекс от „мерки“ за изтръгване на показания. Спрямо мене, пише Власик, беше извършена „недопустимо жестока гавра“. При „моята възраст и здравословно състояние не можах да издържа. Получих нервно разстройство, пълно душевно разтърсване и абсолютно загубих всякакво самообладание и здрав смисъл… Не бях дори в състояние да прочета съставените от тях мои отговори, а просто под ругатните и заплахите с надянати остри, впиващи се до костите ми белезници, бях принуден да подписвам тези страшни за мене компрометиращи ме признания… тогава сваляха белезниците и ми обещаваха, че ще ме пуснат да спя, което никога не се случи, защото продължаваха разпитите си и в килията“ 1191 1191 ЦГАОР, ф.7523, оп.107, д.127, л. 1–6. .

Такива са били „дворцовите“ нрави. Следят се всички. Никой, абсолютно никой не е освободен от подозрения. Берия усеща, че „вождът“ е охладнял към него и може да очаква всякакъв поврат в събитията. Но Сталин изчаква, обмисля нещо, остава външно такъв, какъвто е бил по-рано. Може би е прав Ришельо: „Умението да не се разкриваш е наука за крале“?

Но да се върнем към нашия разказ.

… На прага вместо Поскрьобишев стои новият „личен секретар“ с папка книжа. Трудно е Поскрьобишев да бъде заменен и Сталин вече три месеца не може да направи окончателния си избор — кой да му стане също такъв оръженосец, като изпадналия в немилост доскорошен помощник?

След като кимва с глава към бюрото, където В. Н. Малин слага папката с документи, подготвена в секретариата на „вожда“ (по негово поръчение сега работата на секретариата наблюдава Маленков), Сталин, без да отговори на поздрава, измърморва:

— Да ми се обади Маленков!

— Веднага ще предам, другарю Сталин!

След две-три минути в слушалката се чува гласът на фаворита му, преливащ от най-голяма готовност да бъде изпълнено всяко желание на „стопанина“.

— Довечера ще ида в „Болшой“… Уредете. Не пращайте повече книжа, а утре вечер вие, Хрушчов, Берия — Сталин млъква за малко и добавя — и Булганин елате при мене.

— Добре, другарю Сталин! Всичко ще уредя, ще прегледам документите, ще предам разпореждането ви на посочените другари… Всичко ще бъде изпълнено!