Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Действително един забележителен епизод е останал незабелязан от историята: 23 декември 1917 г. Под тежестта на страшните проблеми еуфорията от революционната победа постепенно е изчезнала. Заседава Съветът на народните комисари. Председателства Ленин. Присъстват Шляпников, Урицки, Виноградов, Прошян, Шлихтер, Менжински, Акселрод, Сталин, Петровски, Трутовски, Алгасов, Дибенко, Бонч-Бруевич, Карелин, Луначарски, Колонтай, Козмин. Разглеждат се както винаги много въпроси: проект на декрет за Турска Армения, конфликтът между Народния комисариат на вътрешните работи и Висшия съвет за народно стопанство, прекратяване на заплащането на купоните от акции и облигации, „комисията по джунджуриите“, закриване на Общодържавния комитет за инвалидите и предаването на работата му в ръцете на Общоруския съюз на инвалидите от войните и много други. Има и такъв въпрос: „За разрешаване отпуск на др. Ленин за 3–5 дни, на др. Дибенко за 2 дни, на Прошян за 1 ден и за заместване на председателя на Съвета по време на отсъствието на др. Ленин.“

Следва постановление:

„Отпускът да се разреши. За председател на Съвета на народните комисари се назначава др. Сталин, а за негов заместник др. Шляпников.“ 1189 1189 ЦГАОР, ф.130, оп.1, д.1, л. 50–51.

Сталин помни, че, замествайки Ленин, беше свикал две-три заседания на Съвета на народните комисари (за обсъждане на безбройните проблеми правителството се е събирало в ония дни едва ли не всеки ден). Тогава Горбунов постави въпроса да бъде допуснат на заседанието на СНК кореспондент от Бюрото по печата. Прошян докладваше за борбата със саботажа в Пощенско-телеграфното ведомство и предлагаше да се въведе за „пощаджиите“ трудова повинност; самият той, Сталин, направи съобщение за положението на Дон, за люшканията сред казаците; по молба на Алгасов решаваха въпроса относно отделянето на средства за сенатската печатница; май че и Свердлов докладваше за нещо… 1190 1190 Пак там, д.1, л. 52–53. На „Сталиновите“ заседания Троцки не се появяваше. Колко отдавна беше всичко това… Но все пак сигурно Ленин не така случайно остави него, Сталин, да го замества? Макар да имаше около себе си толкова много бляскави революционери. И защо, да го пита човек, не използва в миналото този аргумент в борбата със съперниците си? Нейсе, било, каквото било… Сега на победителя този аргумент е нужен само за „историческата му биография“.

На Сталин му е трудно дори да предположи, че, оставяйки го за свой заместник, Ленин може да не е придавал особено значение на този факт. Вождът е бил разтревожен от друго: че в Съвета на народните комисари почти няма представители на далечните национални области; избягалите на юг черносотници все по-силно крещят, че Ленин бил сформирал еврейско правителство… При тези условия предложението му, поддържано от народните комисари, народният комисар по националностите Сталин да го замества временно е било възприето като нещо естествено. Но както и във всичко, което се върши в апарата на властта, Сталин вижда освен очевидното и скрит, изгоден нему смисъл.

… Отърсвайки се от спомените, Сталин се обръща да види кой е влязъл. Но това не е познатата фигура на Поскрьобишев. По настояване на Берия той най-накрая се съгласи да го отстрани от работа през ноември 1952 г., а по-късно се съгласи да отстрани и Власик. Вчера Берия, който от ден на ден му се вижда все по-подозрителен, му говореше нещо по повод на това, че „е възможно Поскрьобишев да е свързан с делото против лекарите и се налагало да бъде проверен“. Да „проверяват“… Както проверяваха наскоро цялото ленинградско ръководство и неговите „пипала“ в Москва и в други градове, както „проверяваха“ по делото, свързано с Еврейския антифашистки комитет, възглавяван от Лозовски, когото Сталин добре беше опознал по време на войната (той възглавяваше Совинформбюро), както „проверяваха“ по наскоро заведеното дело против „лекарите отровители“. Слава богу, сега ще мине и без тяхна помощ. Колко императори, крале, президенти, вождове, влезли в историята, придворната лекарска курия е изпратила тихомълком на оня свят… Кой ще каже? Главното е да не се доверява на тайфата, която сигурно „обработва“ и Берия…

Ще направя още едно отклонение. Вече казах, че малко преди смъртта си след чести подмятания на Берия Сталин се съгласява с отстраняването на двамата му най-верни помощници — А. Н. Поскрьобишев и Н. С. Власик. В края на живота си „вождът“ не вярва на никого. Да, на никого. Не вярва и на Берия, но не е могъл да устои на увещанията на човека с пенснето, който дълго и натрапливо злепоставя пред него Поскрьобишев и Власик, служили му вярно повече от двайсет години. Че Сталин не се е доверявал и на Берия, свидетелства следният документ.