Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Знаели ли са в Кремъл какви неща се вършат в Агул, в Соломатка, в Кеса, на хиляди други места? Знаели са. Много добре са знаели. В архивния фонд на Берия има много писма — викове от болка, викове за помощ, молби за изясняване на нещата, за намеса, за безпристрастен поглед върху „делото“ на един или друг човек. Ето едно от многото писма, адресирани до „ЦК на ВКП(б), за Сталин“. Намерил се е, изглежда, добър човек, който е изнесъл писмото от лагера и го е пуснал. „Оттам“ такива послания до „вожда“ са идвали много рядко. В писмото има такива редове:

„Става дума за лагерно отделение №14 на лагера на НКВД №283 и шахта №26. Положението на затворниците е тежко. Средновековната инквизиция би изглеждала като рай. Бившите бойци и партизани се държат заедно с полицаите и слугите на немците. Срокът на наказанието не е известен и това не е по-леко от разстрел. Редовно ни бият. Ходим въшлясали и с някакви дрипи. Хранят ни отвратително, в храната често намираме мишки. Зелето го дробят с конска вършачка и в него попадат конски изпражнения. Пазачите от конвоите пребиват затворниците. Щатните се подбират измежду свирепи хора…

В това писмо няма и капка лъжа. Но да бъде подписано, това значи веднага каторга…“ 1180 1180 ЦГАОР, ф.9401, оп.1, д.2180, л. 533–534.

Сталин го дава на Маленков. Маленков драсва „До др. Берия и Чернишов“. А Берия просто се разписва. Кръгът е затворен. Никой още не знае кое е по-трудно: героизмът в боя или продължителното мъченичество? Поразява и нечуваното дълго търпение на съветския народ. Може би е прав Хегел, когато твърди, че „тъжната пасивност… залепва за лишенията си и не им се противопоставя с цялата си сила“ 1181 1181 Гегель. Философия религии… Т.I, с.129. . Когато Сталин и помощниците му унищожават милиони хора, феноменът на безропотността просто разтърсва човека… Принуждават невинни да вярват, че са виновни. Или в краен случай: „Това е грешка на конкретни хора, но не и на Сталин.“

Бюрокрацията от Сталинов тип носи мантията на беззаконието. Не, закони, укази, разпореждания има много. Просто всички те са незаконни. Колкото до задълженията на простосмъртните членове на обществото (пък и не само на простосмъртните), следи се строго за изпълнението им. Но, виж, по отношение на правата… Когато изучавах документите в архивите, останах поразен от апотеоза на беззаконието в Сталиновата бюрокрация. И затова още повече се учудвах, когато срещнех понякога, макар и рядко, опити за слаб протест от страна на лица, намиращи се в горните етажи на държавната пирамида. Това е било много опасно. В личния фонд на Молотов има един любопитен документ, изпратен до Сталин и Молотов от министъра на правосъдието на СССР Ричков през май 1947 г. В него се казва:

„В съответствие с указанията на правителството на СССР и заповедта на народния комисар на правосъдието и прокурора на СССР (№058 от 20 март 1940 г.) оправданите лица по делата за контрареволюционни действия подлежат на незабавно освобождаване, а се връщат обратно в местата, където са затворени (курс.авт.) и може да бъдат освобождавани само след като се получи от Министерството на вътрешните работи съобщение, че няма пречки за това от тяхна страна. Този ред води до това, че освободените лица продължават с месеци да остават в затворите.

Така на 5 април 1946 г. военната колегия при Върховния съд на СССР след протеста на генералния прокурор на СССР е отменила присъдата на военния трибунал при стрелковата Таманска дивизия, според която гражданката Литвиненко е била обвинена в измяна към родината и осъдена на разстрел (присъдата на трибунала към Отделната Приморска армия е заменена с 10 години в лагер). Военната колегия при Върховния съд на СССР е прекратила делото поради недоказаност на престъплението. На 6 май 1946 г. определението е изпратено в СибЛАГ при МВР, където се намирала затворничката. Оттам изпращат документ за съгласуване на определението в 1-ви специален отдел на МВР; отделът от своя страна — в Таврическия военен окръг. Въпросът се проточва с месеци…

Такива факти има много. Това подкопава авторитета на съда. Моля да бъдат отменени заповедите на Народния комисариат на отбраната на СССР и прокурора на СССР №058 от 20 март 1940 г.

Реакцията на Сталин е неизвестна. Върху докладната записка Молотов слага резолюция: „Да се питат др. Горшенин, Круглов, Абакумов. В. Молотов. 17.V.47 г.“ Ще мине твърде много време, докато „попитаните“ се съгласят да бъдат отменени абсурдните решения. Но такива проблясъци в Сталиновата бюрократична наказателна система има твърде малко. Бюрокрацията научава постепенно хората да вярват, че всички действия на властите са разумни и верни. Истинско право, както и правно съзнание, няма. Това е едно от условията за съществуването на тотална бюрокрация. Сталин и отгледаната от него система научават хората да търпят, да мълчат, да се покоряват. Бюрокрацията не може да господства без потискане на волята. Волята на лидера е „стоманена“, волята на всички останали — огъваща се. Иначе хората през всичкото това време, особено в лагерите на ГУЛАГ, не биха издържали. Сталин е разбирал това по-добре от другите. Хегел пише. „Мъжеството стои по-горе от тъжното търпение, понеже мъжеството, дори и да се окаже победено, ще предвиди тази възможност.“ 1183 1183 Гегель. Философия религии… Т.1, с.129. Наистина, немският философ не е знаел какво е ГУЛАГ… Та и в Русия, дори и в най-кошмарния си сън никой не е можел да си представи този земен ад. Как иначе, щом за трийсет години Сталин и сталинизмът унищожиха много пъти повече хора, отколкото всички руски царе за 300-годишната история на Романовците. Ето до какво доведе Сталин увереността му в универсалното могъщество на силата. Той не е чел мъдрите думи на Пол Валери: „Силата е слаба с това, че вярва само в силата.“ Не е знаел, че невинаги мечът може да бъде по-силен от перото. В историята неведнъж се е случвало силната, вярната идея, „изтичаща“ от върха на перото, да посрами меча. Но за Сталин това е нещо, което изобщо не може да си представи.