Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По-нататък се изброяват още няколко десетки такива „антисъветски групи“. Щом в 15-16-годишни ученици, чийто романтичен и патриотичен копнеж за свобода на духа още не е угасен, властта вижда заплаха за строя, какво да кажем за другите групи… Сталиновият бюрократизъм не може без жертви.

Много въпроси, които наглед са от политическата и от идеологическата сфера, са предоставени за решаване на ведомствата, станали сега за Сталин, пак ще повторя, по-важни от партията.

„До другаря Сталин Й. В.

8 септември 1945 г.

Мавзолеят на В. И. Ленин е напълно готов за допускане на посетители… Приложен Ви представяме за утвърждаване проект за разпореждане на Съвета на народните комисари на СССР за откриването на Мавзолея на В. И. Ленин от неделя, 16 септември 1945 г.

Именно „органите“ подготвят трупа на Ленин, докаран от Тюмен, където е бил по време на войната, за връщането му в мавзолея. Бюрокрацията се е разпоредила за паметта на Ленин „да се погрижи“ ведомството на Берия. Заедно с това то продължава да се занимава с преките си задължения, които постоянно се „преизпълняват“. Например:

„До другаря Сталин Й. В.

другаря Молотов В. М.

другаря Берия Л. П. Министерството на вътрешните работи докладва за хода изпълнението на постановление на ЦК на ВКП(б) и Министерския съвет №1630 от 27 юли 1946 г. относно мерките по осигуряване опазването на държавното зърно. Резултати има: през декември 1946 г. са привлечени към наказателна отговорност 13 559 души (за един месец! — б.а. ), през януари 1947 г. — 9928 души…

Когато Сталин не е придавал голямо значение на информацията, в горния ъгъл на документа просто драсвал нещо като човчица или латинско „V“. Но тъй като „любимият вожд“ иска да знае буквално всичко за своя народ, Круглов, достойният ученик на Берия, засипва Сталин с всевъзможни съобщения — от действията на „антисъветските групи“ до божии, „поличби“:

„По съобщение на М-вото на вътрешните работи на Украинската ССР в началото на август т.г. сред населението на Рава-Руския, район в Лвовска област, се разпространили слухове, че на някаква скитаща монахиня се била явила «божията майка». Спуснала се като облак и изчезнала, а на земята останали следи от кръв…“ 1175 1175 Пак там, д.170, т.III, л. 344–345. На „вожда“ атеист, възпитаник на духовна семинария, това съобщение, разбира се, не е направило никакво впечатление и той драснал отгоре „човчица“. Дреболия…

Държавната бюрокрация държи постоянно зад бодливата тел няколко милиона души, превръщайки ги в „съзидателна“ сила на новото общество. Сталин, както вече споменах, е инициатор и твърд привърженик на максимално широкото използване на затворническия труд в социалистическото строителство. Това за него е принципен въпрос. „Вождът“ възлага строежа на едни от най-големите промишлени обекти и на пътищата на НКВД, после на Министерството на вътрешните работи. Дори в създаването на атомното оръжие главно участие взима това ведомство. Често пъти се поставят такива срокове за изпълнение на задачите, че днес ни се струват направо фантастични. И в повечето случаи сроковете се спазват. Защото на изпълнителите им е ясно, че отговарят с живота си. Ще дам един пример.

След разпореждането на Сталин през юли 1945 г. да се ускори създаването на атомна бомба са взети извънредни мерки.

„Магадан. До началника на «Далстрой» др. Никишов

С постановление на Съвета на народните комисари на СССР от 13 октомври 1945 г. Ви беше възложено да организирате дейностите по издирване на уранови руди. Тази работа е изключително важна.

Нужно е да вземете всички мерки за енергичното разгръщане на проучванията за уранова суровина и още през тази година (курс.авт.) да се организира добивът на руда и производството на уранови концентрати… Моля през всеки две седмици да съобщавате за взиманите мерки във връзка с изпълнението на задачата…

Вече споменах, че на практика всички министерства затрупват Министерството на вътрешните работи с искания за хиляди и десетки хиляди работници. Затворниците дават своя принос не само в строежа на пътища и мостове, във въгледобива и дърводобива, но и в добива на уран, в строителството на ядрени реактори, на високи сгради и величествени водноелектрически централи. Никога няма да забравя какво впечатление ми направи строителството на Куйбишевската ВЕЦ, когато през 1952 г. ми се удаде случай да бъда там заедно с група комсомолски дейци. Мащабите на строежа ме поразиха. От горната площадка на язовирната стена се виждаше как навсякъде пъплят, сноват, шарят стотици хора със сиво работно облекло и високи до над коленете ботуши. Когато минавахме покрай една от тези групи, един сухоляв и висок младеж се изправи, обърна се към нас, погледна ни и тихичко, но ясно изрече: