Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

И като последица дошлата на власт революционна партия, от една страна, няма почти никакви демократични традиции, за да попречи на бързото разрастване на бюрокрацията, а от друга — притежава „придобития по наследство“ полицейски опит на премахнатото от нея царско самодържавие. Така че не е за чудене защо много скоро след Октомври започват широко да се прилагат репресивни мерки спрямо противниците на новия строй — мерки, които излизат извън рамките на революционната законност. Страшна опасност надвисва над свободата, за която тъй ожесточено са се борили болшевиките. Неусетно, полека-лека се разчиства пътека за бъдещия цезар.

В кореспонденцията на Калинин е запазена извадка от протокол №110 от 9 март 1922 г. на Политбюро. Уншлихт докладва по въпроса за борбата срещу бандитизма. След като го изслушва, Политбюро постановява:

„Приема се следното предложение на Уншлихт: да се предостави на ГПУ правото за непосредствена разправа (курс.авт.) а) с лицата, заподозрени във въоръжени грабежи, с криминалните престъпници, с рецидивистите, заловени с оръжие; б) интерниране в Архангелск и затваряне в Архангелск на преминали в нелегалност анархисти и леви есери…

Разправа без съд… От ден на ден — все по-често. Ето още един такъв документ:

„Москва, Б. Лубянка, 2

№ 243 511

До секретаря на ЦИК на СССР др. Енукидзе

ОГПУ моли разрешение за извънсъдебна присъда (курс.авт.):

1. По делото на Бабин М. И., наричан още Рубин — меншевик от дясната групировка «Зарист», обвиняем по чл. 62 на Наказателния кодекс.

2. По делото на Абрикосова и други, на брой 56 души, обвиняеми по чл. 61, 66 и 68 на Нак. кодекс — голяма шпионско-фашистка организация.

Личен доклад по двете дела ще направи зам.-нач. на СООГПУ (Сибирското отделение на Обединеното държавно политическо управление) др. Андреева.

Следва допълнение: „Прокурорът Каранян възразява по, второто дело. Ягода“ 1171 1171 ЦГАОР, ф.567 оп.1, д.89, л.18. Тогава все още е можело да се възразява…

Извънредните мерки, извънсъдебните репресии, които все още може някак да бъдат обяснени в контекста на революцията и гражданската война, не са изкоренени в обстановката на мир въпреки всички усилия на Ленин, а след смъртта му стават едва ли не всекидневен атрибут при новия начин на живот. Достатъчно е да бъдеш обвинен във „враждебни действия“ спрямо новия строй. Бюрокрацията усвоява това правило на жестоката игра преди всички други правила. Постепенно новите поколения служители в органите на сигурността започват да смятат всеки съветски гражданин за потенциален противник на строя. Това тяхно виждане дава постоянни плодове. За тях рядко се пише в печата, но във всяко селище, завод, институт, народен комисариат, научавайки, че е разкрито ново „гнездо на антисъветчици“, хората някак си се свиват, затварят се в себе си, почват да гледат с подозрение околните, готови са да поддържат всяка нова „постановка“, „линия“ на ръководството. Потенциалната (а често и реалната) заплаха от арест и репресии осакатява духовно съветските граждани.

Сталин получава многобройни доклади за политическите настроения, за наблюдаваните подозрителни елементи, за появата на нови антисъветски групи. Ето извадка от едно такова донесение, стигнало до бюрото на Сталин наскоро след войната — „Антисъветски групи сред интелигенцията и младежта“:

„1) По делото на антисъветската група от инженерно-технически служители към НКПС (Министерство на транспорта — б.р. ): Д. Д. Терембецки, В. Д. Бирюков, С. А. Бабенков (следва цяла редица имена — б.а. ). Правели са антисъветски изказвания. Групата си е поставила за задача в момента на приближаването на Хитлеровите войски да вдигне въстание. Делото се намира в «Особеното съвещание».

2) Антисъветската група от студенти в московските висши учебни заведения (5 души), вкл. Л. А. Медведски — студент в химикотехнологическия институт; Н. И. Вилямс — син на академик Вилямс, Московски държавен университет; студентът Ю. А. Гастев — син на народен враг, троцкиста А. К. Гастев; майка му и брат му — студент в същия университет, са репресирани, и др. Водят антисъветски разговори. От членовете на групата са иззети стихове с антисъветско съдържание…

3) Антисъветска група от средното училище в селището Старо-Михайловская, Краснодарски край, в състав: Б. А. Ковда, бивш ученик, намирал се на окупирана територия; Р. Н. Духно, ученик в 9 клас; Н. Г. Богва — ученик в 9 клас. Създали са нещо като кръжок за «борба за справедливост». Антисъветските им настроения са поддържани от учителите С. М. Якович и Д. К. Яров. Следствието продължава…“ 1172 1172 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.2223, л. 338–357.