Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Нужно е да се подчертае, че формирайки се постепенно, бюрократичната система е „възпитавала“ в съответния дух цялото общество. Хората стават част от нея. Нещо повече, свикват с нея и в нейното „съвършенство“ мнозина и до днес виждат „предимствата“ на социализма. Въпросът никак не е прост. Погрешно ще е да отричаме постигнатото в социалния и културния живот на страната, което не е малко. Работа за всички, гарантирано социално осигуряване, макар и на твърде ниско равнище, всеобщо задължително образование, макар и от доста ниско качество, приобщаване на широките маси към началните ценности на духовната култура, безплатното, но и незадоволително медицинско обслужване, ниските цени на предметите от първа необходимост, изключително ниският наем на макар и не твърде удобните за живеене държавни жилища, безплатното всъщност (срещу символична такса) настаняване на децата в пионерските лагери, детските градини и яслите, както и редица други съществени социални придобивки на съветския народ. С твърде голяма популярност сред народа се ползваха акциите на правителството по намаляването на цените на продоволствените и промишлените стоки. Макар че всичко това беше на равнище, малко по-високо от представата ни за всеобща бедност, самата тенденция за постепенно, но неотклонно придвижване напред вдъхновяваше хората.

Нямам намерение да обяснявам това с „успехите“ на Сталиновото ръководство. Но всеотдайният тежък труд на съветските хора не можеше да не даде известни плодове. В обществото нямаше оная широка и проникваща навсякъде корупция, онова морално разлагане на значителни групи от ръководителите, избуяло неудържимо две-три десетилетия след смъртта на Сталин. Общата атмосфера беше такава, че създаваше впечатление за нравствено здраве и социално благополучие на обществото. Тоталният бюрократичен „ред“ сякаш задоволяваше интересите и на широките маси на населението. По няколко причини. В Сталиново време бяха израснали вече няколко поколения. Те не познаваха „друг“ социализъм, не познаваха поради пълната идеологична завеса и реалната картина на живота в „другия“ свят. Всички почти искрено вярвахме в безрадостния живот на работниците от капиталистическия свят, в непрекъснатото им „относително“ и „абсолютно“ обедняване до просешка тояга, наслушали се бяхме на приказките за свирепите „тъмничарски“ нрави в държавите от Запада, за пълното превъзходство на Съветския съюз над „свободния свят“ почти по всички параметри. Тази представа беше трайна, тя се поддържаше с всички възможни средства и от мощния пропаганден апарат.

Не бива да се премълчава, че за хората, възпитавани в духа на отнета свобода, на лъжа и секретност, тоталният бюрократизъм беше някак си удобен. Да, точно така — удобен: в живота им всичко е предварително уредено, определено, установено. От работата им, от твърдото заплащане до това, по какъв повод да изразяват възторга и възхищението си, кога и какво да сеят, какъв рапорт да готвят за по-нагоре и т.н. Системата се е погрижила за всичко: дава окончателна оценка на едно или друго произведение, на фактите от историята и съвременността, определя недвусмислено кое е добро и кое е лошо, от самото начало знае, че едно или друго решение, едно или друго наказание на „вожда“ ще остане в историята. Пак тя осигурява до значителна степен еднаквото, поставящо всички на равна нога разпределение на благата. Тоталният бюрократизъм е удобен както за изпълнителите, за „винтчетата“, така и за ръководствата на всички равнища. Системата спомагаше и за формирането на уеднаквен светоглед. Разширяващата се роля на обществените фондове наред с многото си положителни страни често пъти изравняваше хората независимо от приноса им в общата работа. На преден план все повече се изтъкваше не крайният резултат от труда, а длъжността, положението, размерът на заплатата, мястото в номенклатурата. Професорът от Оксфордския университет Алекс дьо Жонж в книгата си „Сталин и създаването на Съветския съюз“ споделя с читателите вярното си наблюдение, че диктаторът е създал безупречна тотална пирамида на управлението като цяло: „Никой нямаше възможност да поправи началника си. Всеки началник ставаше един малък Сталин по отношение на подчинените си. Всеки се държеше зле с ония, които са под него, гледаше изпод вежди равните на него и ласкаеше всички, които са над него.“ 1162 1162 De Jonge, Alex. Stalin and Shaping of the Soviet Union. London, 1986, p.305.