Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Колкото по-дълбоко пускат корени Сталиновите догми, толкова по-безропотни стават хората. Те свикват постепенно с еднопосочната дедукция: от една формула се извежда втора и ако е нужно — и трета. Често пъти търсят обяснението на едни или други процеси не в живота, а във формулите, в дефинициите, в извлеченията от Сталиновите трудове. Догматизмът в мисленето се насажда по всички възможни начини от бюрокрацията, която става също такъв неотделим елемент на сталинизма.

Преди да премина към анализа на още една останка от сталинизма — бюрокрацията, бих искал да предложа на читателя един малък откъс от книгата на Николай Бердяев „Съдбата на Русия“. Бележитият руски философ завършва книгата, когато вече е извършена Октомврийската социалистическа революция, когато във въздуха се усеща опиянението от свободата у едни и страхът от „антихриста“ у други. Бердяев разсъждава за демокрацията и стига в много отношения до парадоксални изводи: „Народовластието също може да лиши личността от неотменните й права както единовластието. Такава е буржоазната демокрация с формалното й абсолютизиране на принципа за народовластие. Но и социалната демокрация на Маркс също така недостатъчно освобождава личността и също така не се съобразява с автономното й съществуване. На един конгрес на социалдемократите беше изказано мнение, че пролетариатът може да лиши личността от нейните на пръв поглед неотменни права, например правото на свободна мисъл, ако това е в съществен интерес на пролетариата. В този случай пролетариатът се разглежда като някакъв абсолют, пред който всичко трябва да бъде принесено в жертва. Навсякъде срещаме наследството на абсолютизма, държавен и обществен, той е жив не само когато царува един, но и когато царува мнозинството.“ 1152 1152 Бердяев, Н. Судьба России. М., 1918, с.227. Бердяев вижда опасност и в тиранията на мнозинството, а не само на единовластието. Мисля, че в тези разсъждения има рационално зърно: по отношение на социализма тази опасност става реална, когато мнозинството помага на лидера да създаде вътре в държавата някаква прослойка от „изпълнители на волята на мнозинството“, когато се създава колективният бюрократизъм.

Нито една държава не може да мине без апарат. Бюрокрацията обаче се появява там, където апаратът не е свързан, не зависи пряко от резултатите на икономическото функциониране на системата и където няма демократични методи за формиране на апарата и за контрол над него. Отначало се е смятало, че „изпълнителите на волята на мнозинството“ няма да се превърнат в голяма опасност. Наскоро след Октомври Ленин, разсъждавайки по създаването на нов апарат, казва, че той „в интерес на народа трябва да бъде лишен от всякакъв бюрократизъм“ 1153 1153 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.35, с.113. . Но още първите години на съветска власт показват, че бюрокрацията крие в себе си значително по-сериозна опасност, отколкото изглежда на теория. Ние знаем, че в критични минути Ленин е можел да бъде много твърд спрямо бюрокрацията, в която съзирал надвисваща опасност за новия строй. Например през януари 1919 г. изразява отношението си към една от конкретните прояви на бюрокрацията: „За… бюрократично отношение към работата, за неумение да се помогне на гладуващите работници репресията да бъде сурова, включително и разстрел.“ 1154 1154 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.50, с.238.

Борбата за укрепване на съветската власт, особено в условията на военния комунизъм, довежда до нарастване на апарата. Военният комунизъм предвижда тотален контрол върху производството, разпределението и изпълнението. А с това се занимават много хора, твърде много… Раждат се нови елементи на държавната структура, нови звена, често пъти междинни, координиращи, свързващи… Апаратът започва да расте застрашително още по времето на Ленин, изразходвайки значителна част от народната енергия, от средствата, от възможностите за осигуряване на собствено функциониране. Ако в ония години Сталин е бил специалист в нещо, това е областта на апаратната работа. Народен комисар на два комисариата, дългогодишен член на Централния комитет, на различни съвети, комисии и комитети, той по-рано от другите е доловил силните и слабите страни на административния и на партийния апарат, възможностите им.

Когато става генерален секретар, той възлага на апарата да разработи класификация на длъжностите в народните комисариати, които с течение на времето се превръщат в добилата печална слава бюрократична номенклатура. По негово указание например отговарящият за работата на Народния комисариат на националностите Брезановски подготвя през февруари 1923 г. документ, наречен „Разпределение на длъжностите в структурата на апарата на НКН по постепенната им градация“. Всички длъжности са разделени на четири групи (ръководители по националните проблеми, ръководители на административно-стопанските служби, ръководители на политико-научно-просветната работа, ръководители на литературнонаучните издателства). Посочва се квалификацията: партиен работник с най-висша и висша квалификация, със средна, с ниска; какви длъжности могат да изпълняват безпартийните (а те се оказват само две-три). След одобряването й от Сталин градацията разделя ясно разрасналия се апарат на няколко равнища (по подобие на многото класове за царските чиновници), отрязвайки и без това слабите връзки на народния комисариат с реалните проблеми на нациите и народностите. 1155 1155 ЦГАОР, ф.58, оп.1, д.9, л. 3–4. Всъщност още в самото начало на дейността си като генерален секретар Сталин формира огромна, всеобхватна армия от чиновници.