Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

За съжаление партията става жертва и оръдие на тоталната бюрокрация. Пренебрегнати са Лениновите демократични начала и това ускорява бюрократизирането на обществото. Не успява да се противопостави на цезарските наклонности на бъдещия „вожд“. И постепенно се превръща в маша на единодържеца. Тежко е да се пише за това, но е така. Ако беше иначе, нямаше да говорим днес за обновление и преустройство. Днес партията трябва отново да спечели доверието на масите, да търси нови, демократични пътища, за да възвърне влиянието си в обществото, трябва да създава условия за разширяване на реалния социалистически плурализъм. Партията трябва да извлече многобройни поуки от уроците на миналото. Защото именно тя трябва да издигне преграда по пътя на приближаващата се сталинска диктатура.

Сталин съсредоточава в ръцете си голяма власт, превръща се в изпечен майстор на апаратната структура. Тъкмо с неговото участие се доусъвършенстват и стават с течение на времето класически в съветската бюрокрация безбройните отчети и доклади от долу на горе, директивите и указанията от горе на долу, създаването на кадрова номенклатура и концентрирането на назначаванията в Центъра, повишеното засекретяване на най-различни сфери от управленската дейност, доведено постепенно до абсурд, опитите за решаване на възникващите проблеми с помощта на все по-нови и по-нови ведомства, формирането на няколко равнища и пластове контролни механизми, разширяването на функциите за потискане, осъществявани от съответните органи на пролетарската диктатура, и т.н. Сталин става по-рано отдругите „професор по бюрокрация“. Дори според общоприетото разбиране той бързо усвоява обикновената хитрост на бюрократите — тяхната недостъпност, макар че още през 1922 г. пленумът на Централния комитет определя дните и часовете, в които генералният секретар е длъжен да приема граждани. Сталин бързо се отказва от това безинтересно за него занимание. Ето един пример: Енукидзе получава писмо от Малиновска (името и презимето й не са дадени в писмото), една от сътрудничките в централния апарат, която е уволнена. Тя пише:

„Авел Сафронович!

Аз съм човек, отстранен от работа… подозирана от всички. Които ме познават, отсъстват: Серебряков, Семашко, Риков. До Сталин не може да се проникне (курс.авт.). Помогнете ми, Авел Сафронович, да изляза от това непоносимо положение, няма да ви изложа…

Малиновска

Телефонът ми е 2-66-93

Това, разбира се, е само една от чертите на бюрокрацията, съвсем не толкова важна, но скритостта, недостъпността, богоподобното откъсване на Сталин от „простолюдието“ водят началото си още от ония далечни години. Може дори да кажем, че той, такъв, какъвто го знаем днес, е в огромна степен рожба на бюрокрацията, неин зловещ продукт. На бюрокрацията е бил нужен вожд от типа на Сталин, а на него — желязна бюрократична машина.

Когато е вече болен, Ленин в редица свои разпореждания и особено в последните си писма се опитва да започне сериозна борба срещу настъплението на бюрокрацията, която в апогея на единовластието на Сталин ще стане тотална. Виждал е опасност не само в количественото нарастване на бюрокрацията, спрямо която не се стеснява в изразите си („чиновници като скакалци“, „бюрократичен плъх“), а преди всичко в подмяната на народовластието с чиновнически апарат. Какви пътища вижда Ленин за блокиране и ограничаване на бюрокрацията?

Разчитал е много на социалния състав на управленския апарат, настоявайки за увеличаване на работническия и селския елемент в него. Но днес знаем, че това би могло да бъде само първоначална мярка. Тя не е панацея. Цялата ни сегашна бюрокрация: е „плът от плътта на своя народ“, в нея няма представители на експлоататорските класи, лица, които, както бихме се изразили по-рано, внушават опасения поради социалния си произход. Ленин възлага надежда и на прочистването на партията, за да се избави тя от ония нейни членове, които „не само не знаят да се борят с разтакаването и с подкупа, но пречат на борбата с тях“ 1157 1157 Ленин, В. И. Събр.съч. Т. 44, с.171. . Можем да си представим в какъв ужас би изпаднал Ленин, ако някой би му казал, че след шест-седем десетилетия в Съюза на републиките, създаден от него, ще се ширят явления като рашидовщината, чурбановщината, кунаевщината и много други. Чистотата на „апаратните редици“ остава винаги актуална. Но не това е основното. Ленин разчита главно на осигуряването на истинско народовластие, на реалното участие на трудовия народ в управлението на държавата, контрол върху изпълнителната власт, разширяване на гласността, повишаване на общата култура на целия народ. Не народът трябва да зависи от апарата, а обратното, апаратът от народа. Ленин пише с горчивина: „Закони има написани, колкото щете! Защо обаче няма успех тази борба? Защото тя не бива да се води единствено с пропаганда, а може да завърши само ако народните маси помагат.“ 1158 1158 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.44, с.171. Всичко това е вярно, но трябва да признаем, че днес и това не е достатъчно.