Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Учените, на които е запазен животът, работят в специални учреждения и в лагерни лаборатории, поставени под наблюдението на 4-и специален отдел при Министерството на вътрешните работи на СССР. Тук Сталин подхожда към науката от тясно прагматични позиции — вече малко го интересуват светогледът и политическите становища на осъдените. Важното е да се постигне бърз резултат. А когато се постигне, той проявява понякога дори „милосърдие“ — намалява времето за излежаване на присъдата. В отделни случаи дори освобождава затворените. Ведомството на Берия му докладва редовно какви са резултатите от работата на лишените от свобода учени. Ето две такива съобщения:

„До другаря Сталин Й. В.

Група затворници специалисти от 4-и специален отдел към Министерството на вътрешните работи под ръководството на затворника специалист професор К. И. Стахович и професор А. Ю. Винблат и инженер Т. К. Тойфел работи продължително над създаването на съветски турбовитлов двигател. Основавайки се на резултатите от теоретичните си изследвания, групата прави предложение за създаване на двигател «ТРД-7Б». Моля да бъде разгледан проектът за решение от Министерския съвет.

„До другаря Сталин Й. В.

Затворникът специалист А. С. Абрамсон (осъден на 10 години) предложи през 1947 г. нова и оригинална система икономичен карбуратор за автомобилни двигатели. Изпитанията със ЗИС-150 дадоха икономия на гориво 10,0%… Предлага се да бъде съкратен с 2 години срокът за изтърпяване на наказанието на А. С. Абрамсон, инженер-механик М. Г. Арджеванидзе и инженер-конструктор Г. Н. Цветков.

Моля за решението Ви.

Сталин се съгласява. Но дали е разбрал, че инженерно-техническата мисъл в тези и в много други случаи не е имала за основа неговите „лъчезарни“ идеи, че за методология при подхода на учените и инженерите са послужили само задълбочените им познания, истинското творчество, изобретателството, а не мъглявите идеологически безсмислици на сталинизма?

Догматичното отношение към марксизма-ленинизма не можеше да не засегне и начина за изучаване на Лениновите трудове. Оказва се, че Ленин вече не може да бъде разбран, ако една или друга негова постановка не бъде коментирана с помощта на Сталинови цитати. Във висшите учебни заведения, преди всичко друго се проверява как студентът конспектира трудовете на Сталин. Помня, че като курсант в Орловското военно училище преподавателят ме задържа след семинара. Беше вече доста възрастен подполковник. Курсантите го обичаха заради „добродушието“ му. Когато останахме сами, той (минало е много време и, за съжаление, не мога да си спомня името му) ми подаде проверения от него мой конспект на първоизточниците и тихичко, по бащински ми рече:

„Добър ти е конспектът. Веднага си личи, че не преписваш, а мислиш. Но един съвет от мене: Сталиновите съчинения конспектирай по-подробничко. Разбра ли ме — по-подробничко! И още нещо. Пред името на Йосиф Висарионович не слагай съкращения от вида «др.», а изписвай цялата дума — «другарят», Можа ли да ме разбереш?“ — погледна ме внимателно преподавателят.

„Тъй вярно, другарю подполковник, разбрах!“

Вечерта съседът ми по легло сподели с мене, че преподавателят по история на КПСС е водил същите разговори с него и с неколцина курсанти. Очаквала се комисия и в съседното училище, според слуховете на тази „политическа незрелост“ както в моя конспект сериозно „обърнали внимание“.

Може и сега да бъдат попитани по-възрастните хора, чиято младост е преминала в ония години, как се изучаваха Сталиновите трудове. Мнозина помнят съчиненията му „Към въпросите на ленинизма“ и „За основите на ленинизма“ с техните подзаглавия: „Метод“, „Теория“, „Диктатура на пролетариата“, „Селският въпрос“, „Националният въпрос“, „Стратегия и тактика“, „Партията“… Някога мнозина изпадаха дори в умиление от простичко и ясно изложените примитивни догми. Учеха се навсякъде — в училището, в техникума, в института, в завода, в партията, в профсъюзите, в комсомола. Работата не е дори в това, че всички тези откровения са до крайност елементаризирани. Всеки пише както може. Главното е, че тези мумии на догматизма, тези изсушени и изопачени истини Сталин консервира за десетилетия, превръща ги в азбука на марксизма. Макар че още тогава (каква ирония на съдбата!), смятайки себе си за диалектик, анатемосва „догмите“ на опортюнистите от Втория интернационал. Така ги и номерира: „догма първа“, „догма втора“, „догма трета“…