Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Демократичните традиции в Русия не са били кой знае колко развити, но по отношение на традициите в полицейската практика нещата са стояли по-добре. Макар че това, което създаде Сталин, разбира се, не може и да се сравнява с „дилетантството“ на самодържавието. Но все пак… Обикновено се казва: съдилищата и законите са нужни, за да се укрепи господството на управляващата класа. Но мисля, че във всички времена управляващите класи по-малко са се нуждаели от закони, отколкото онеправданите и безправни класи. По всяка вероятност традициите на тайната полиция в Русия се зараждат през 1826 г., когато Николай I създава Трето отделение към собствената на Негово Императорско Величество канцелария. Изпълнителен орган става Отделният жандармерийски корпус, чийто шеф е и началник на Трето отделение. Оттогава заработва с пълна сила и политическата цензура. Но въпреки това почти всички издавани в чужбина книги стигат без никакви спънки до читателите си. Правната основа за преследване на другомислещите е създадена през 1845 г. с „Уложение“ (кодекс) за държавните престъпления и престъпленията против установения ред. В членове 267 и 274 се казва:

„За съставяне и разпространяване на писмени или печатни съчинения и за публично произнасяне на речи, в които, макар и без пряка и явна подбуда към въстание против върховната власт, се правят опити да се оспорва или подхвърля на съмнение неприкосновеността на правата й или пък дръзко се упреква установеният от законите начин на управление или редът за наследяване на Престола, виновните за това се подлагат на: лишаване от всички права, свързани с общественото им положение, и изпращане на каторжна работа в заводите за време от четири до шест години…“ 1166 1166 Уложение о Наказаниях Уголовных и Изправительных. Спб., 1845, с. 65, 69.

Интересно е да се направи следното сравнение: осемдесет и една година по-късно, вече след смъртта на Ленин, в „Углавния“ (Наказателния) кодекс на РСФСР от 1926 г. е записано:

„Пропагандата и агитацията, съдържащи призиви за сваляне, подкопаване или отслабване на съветската власт… а също така разпространяването, или изготвянето, или прикриването на литература с такова съдържание влекат след себе си лишаване от свобода със строга изолация за срок не по-малко от шест месеца.“ 1167 1167 Собрание кодексов РСФСР. Изд. 4-е. М., 1927., с. 665–668. Почти същите идеи с изключение на неизвестните по времето на Николай I думи „пропаганда“, „агитация“ и твърде разтегливите „не по-малко от шест месеца“.

Самодържавната власт насочва главното си внимание към армията и полицията, макар че според сегашните критерии числеността на наказателния апарат е била малка. През 1895 г. например в Департамента на полицията са служили 161 души, а в жандармерийския корпус — около 10 хиляди души и няколко десетки хиляди полицаи. Но властите са давали на полицията, особено на политическата, твърде големи права. Както пише началникът на Департамента на полицията (от 1902 до 1905 г.) Лопухин: „Населението на Русия се поставяше в зависимост от личната преценка на чиновете от политическата полиция. Виновността се установяваше често въз основа на субективните мнения на полицейските чиновници.“ 1168 1168 Лопухин, А. А. Настоящее и будущее русской полиции. М., 1907, с.26. Самодържавието е практикувало интернирането на неугодните или изпращането им на каторжна работа. Пред прага на XX век в Сибир е имало около 300 хиляди интернирани от различни категории и около 11 хиляди затворници, осъдени на каторжна работа. 1169 1169 Пайпс, Р. Россия при старом режиме. Кембридж. Мзссачусетс, 1981, с.417. Все пак само 5-10% от заточените и каторжниците са били „политически“. Значителна част от интернираните — по някой път половината от тях — не е била „налице“, иначе казано, намирала се е в „бягство“ поради мекушавия режим.

Полицейският режим не е бил чак толкова строг. Заминаването за чужбина не е било никак трудно. Нужно било само да се напише молба до губернатора и да се заплати малка митническа такса. През 1900 г. например около 200 хиляди руски граждани са прекарали по няколко месеца в чужбина. Ето защо не е чудно, че главните гробокопачи на царизма са се подвизавали в чужбина. Мнозина от тях са познавали добре слабостите на Департамента на полицията и при изграждането (след революцията) на новата система за сигурност отиват значително по-далече в строгостта на реда и правилата, определящи лоялността на конкретния гражданин към съветската държава.