Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В сталинизма като извратена теория и практика на социализма явно прозират такива мотиви като автоматичната работа на историята в полза на социализма, предвечната справедливост на всичките му крачки, предопределеността на победата на комунистическите идеали. Сталин отделя много голямо внимание на отричането на капиталистическия начин на производство и на експлоатацията, на ликвидирането на класите и на всички партии освен болшевишката, на всякакви възгледи освен марксистките, а заедно с това и на всички съратници на Ленин и на потенциалните опоненти. Да, без отричане на остарялото в живота не може да се върви напред. Но значи ли това, че само по този път може да се стигне до въплъщаването на идеалите на марксизма? Достатъчни ли са индустриализацията, не говоря вече за колективизацията, ликвидирането на кулаците и придобиването на всеобща грамотност, за да кажем: ето го социализма, към който вървяхме.

Бинарното мислене на Сталин, признаващо само белите и черните цветове в безкрайно богатата гама на действителността, изпуска от обсега си нещо извънредно важно, главното, основата на основите — човека. Сталинизмът му отрежда ролята на сечиво, на средство, а не на цел. Дежурните фрази за съветския човек, който „започна по-добре да живее, започна по-весело да живее“, не бяха в състояние да скрият истинското положение, което ние, обръщайки се назад, виждаме в миналото — индивидуалността се потиска, абсолютизира се колективизмът за сметка на хармоничното развитие на личността, доминира концепцията за силово възпитаниена „новия човек“.

В никакъв случай не подлагам на съмнение нечуваната себеотдайност на съветския човек, поразителната му вяра в тържеството на социалистическите идеали, привързаността му към ценностите, олицетворяващи в теорията новия свят, но не можем да премълчим, че в историческия процес Сталин отрежда на народа ролята на обект за въздействие на неговите идеи, на волята и указанията му. Сталинизмът свежда народните маси до гигантски механизъм за реализиране на замислите на „вожда“. Приема се за нормално над цели части от този жив и безкрайно сложен организъм да се извършват позорни и жестоки екзекуции, да се изпращат на смърт или на продължителна изолация в безбройните Сталинови лагери хиляди и милиони измежду най-добрите представители на народа. Ползващият се с печална слава ГУЛАГ се превръща в страшен символ в живота на страната и народа, когото Сталин никога не пита какво мисли, какво иска, как се отнася към едно или друго негово „историческо“ решение. „От името“ на народа му докладват ония, на които най-много се доверява — хранениците на Берия. Само десет години след смъртта на Дзержински създаденото от него е вече неузнаваемо: изпълзяло е над държавата и над партията. А това означава дълбоко израждане на властта. Всичко плава във водите на Сталиновата концепция, според която главните функции на държавата наред с другото изпълняват „наказателните органи и разузнаването, необходими за залавяне и наказване на шпионите, убийците и вредителите, изпращани в нашата страна от чуждото разузнаване“.

Сталинизмът довежда до абсурд господството на политиката над икономиката, на държавата над обществото. В него е дълбоко вкоренена командно-бюрократичната система. В такава ситуация (Сталин осъзнава това по-рано от другите Ленинови съратници) оня, който се докопа до върха, става господар на обществото. Именно господар, а не член на обществото. Колкото до икономиката, тя се развива не в съответствие със своите, иманентно присъщи закони, а в съответствие с политическите директиви. Такава система е жизнено необходима на обширната и всесилна бюрократична прослойка във всички етажи на обществото и във всичките му сфери. Възниква своеобразен „политически абсолютизъм“, при който волевото решение на лидера ни най-малко не се съобразява с икономическата целесъобразност, с материалните възможности, с навременността на едни или други технически и стопански проекти. Достатъчно е да си припомним строителството на сталинската Байкало-Амурска железопътна линия, на тунела от континента до Сахалин (под пролива), на магистралата от Северен Урал до Енисей, започнати без нужната икономическа обосновка, негласно, а после спрени. Доведеният до абсурд политически абсолютизъм прави невъзможна дори козметичната критика на което и да е политическо решение, включително в стопанската, техническата, научната или аграрната област. Политиката се превръща в някакъв загадъчен всемогъщ сфинкс, който заплашва да сдъвче всекиго, изказал, макар и косвено, съмнение в правотата й. Сталинизмът е абсолютна диктатура на политиката над икономиката, над социалния и духовния живот, над културата. Сталинизмът е преминаване от диктатура на пролетариата към диктатура на една партия, а след това — към диктатура на една личност. При диктатурата на „господстващата личност“ всички инструкции на държавата и обществото играят ролята само на апаратна властта на тази личност.