Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин смята, че властта винаги трябва да внушава не само уважение, но и страх. Като пълновластен диктатор той въвежда неофициални „правила за поведение“ и сред съратниците си. Те например нямат право да се събират без разрешение (двама, трима, а още повече няколко души) у когото и да е от тях, било в кабинета, в жилището или във вилата му. Това буди подозрения и не се одобрява. Изключение се прави само за Берия, който е близък с Маленков и често пътува в една кола с него до вилата или обратно. Всички заедно могат да се събират само при Сталин (разбира се, ако ги е поканил). Това изглежда странно донякъде, но „вождът“ не обича дългите часове на самота по време на работа. Често вика Молотов, Берия, Каганович, Маленков и Жданов, а те в повечето случаи остават при него с часове. Темата за разговор, а много пъти и на монолога, винаги определя стопанинът. По всичко изглежда, че мислейки на глас, не е разчитал на някакви предложения или възражения с изключение може би от страна на Молотов и Вознесенски, но непременно се е нуждаел от раболепна поддръжка, единодушно съгласие и одобрение, изразяване на възхищение от идеите на „другаря Сталин“. За него обкръжението му е своеобразен „апаратен антураж“, психологичен допинг, с който е свикнал като с някакъв обред, ритуал за вземането на решение.

Като форма на ръководство и управление сталинизмът се опира преди всичко на многобройните доклади и справки, които се съставят от различни хора и организации по заръка на „вожда“. Най-много справки са подготвяни, разбира се, в НКВД и НКГБ.

Така например наскоро след войната Сталин проявява интерес към Академията на науките. Берия му долага, че президентът на академията често боледува, ефективността на изследванията му не била висока, а си струва да се погледнат и други академици. Сталин иска справка с кратки характеристики на учените. Не след дълго тя е на бюрото му. Интересното е, че справката е изготвена не в президиума на академията или в партийния комитет, а в едно от управленията на НКГБ… Ето извадки от характеристиките на някои академици, като в редица случаи нарочно не посочвам имената:

„Академик Б. — голям специалист в областта на черната металургия. Малко общува с колегите си поради голямата ревнивост на жена му.

Академик Вавилов С. И. — физик. В разцвета на силите си. Брат на Вавилов Н. И. — генетик, арестуван през 1940 г. за вредителство в селското стопанство, осъден на 15 години, умрял в Саратовския затвор.

Академик В. — има авторитет само сред математиците. Неженен, употребява алкохол в значителни дози.

Академик Волгин В. П. — вицепрезидент. За Волгин има над 20 показания (Стецки и др.), че е троцкист. Не е награждаван досега и не е лауреат на Сталинска премия.

Академик Н. — директор на института за полезни изкопаеми; по данни на агентурата ръководи слабо института, често боледува.

Академик З. — по показания на враговете на народа е участник в антисъветска организация. При издирването на залежи от руди е извършил вредителска работа. Обръща голямо внимание на личното си благополучие.

Академик Лисенко Т. Д. — безпартиен, директор на института по генетика. Президент на Академията на селскостопанските науки, два пъти лауреат на Сталинска премия. (По-нататък следват думи, с които не може да не се съглася. — б.а. ) Академик Лисенко не се ползва с авторитет, включително и на президента Комаров. Всички смятат, че заради него е арестуван Вавилов Н. И.“ 1123 1123 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.97, т.VI, л. 283–292.

Списъкът е дълъг. Ето по такива справки от ведомството на Берия Сталин решава сериозни въпроси. Подобни „документи“ са определящи при взимането на всякакви решения. Може да се види колко надалече се е простирала властта на обикнатите от Сталин ведомства, те са давали оценка за компетентност дори на академици.

По всяка вероятност Сталиновото обкръжение и в мислите си дори не е подлагало на съмнение целесъобразността на решенията на „вожда“. Основната мисъл при „научното“ коментиране, на трудовете и изводите на диктатора е да се докаже, че Сталин е гениален мислител, теоретик и практик, че той по-добре от всеки друг осмисля същинските потребности на общественото развитие и че всичките му действия са прояви на историческите закони. Стига се до твърдението, че самата епоха е „повикала“ Сталин, че той и само той изразява въжделенията на трудещите се, потребностите на целия обществен прогрес. Молотов направо пише: „Ако след Ленин съветският народ решаваше победоносно своите вътрешни и външни стратегически и тактически задачи и направи държавата си толкова силна и заедно с това толкова духовно близка до трудещите се в целия свят, то за това извънредно голяма историческа заслуга има преди всичко великият вожд на нашата партия — другарят Сталин…“