Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Организаторите на рапортите започват да смятат за нещо съвсем нормално и затворниците да докладват на „вожда“ за успехите си. Например на 3 януари 1952 г. министърът на вътрешните работи Круглов съобщава на Сталин, че „изправително-трудовите лагери от горската промишленост на Министерството на вътрешните работи на СССР са изпълнили задачите на правителството по добива, обработката и доставянето на дървен материал за нуждите на народното стопанство“. Министърът информира „вожда“ и за добива на цветни и редки метали (като прилага „рапортите на тружениците“ от предприятията към затворите). Дори ГУЛАГ редовно докладва за „високия политически и трудов подем“. Сталинизмът организира всичко, всичко предвижда, и то само отгоре.

Не бива да се отмине и обстоятелството, че на сталинизма като явление са свойствени неписаните „закони“ на личната диктатура. На пръв поглед те са прости, не пораждат затруднения, но Сталин следи с изключително внимание как се изпълняват. Преди всичко нито едно принципно решение на партийните, държавните и обществените органи не може да бъде взето без него. Например дори за лозунгите, които трябвало да мобилизират писателите, е бил питан „вождът“. На 2 януари 1936 г. Шчербаков му изпраща писмо, в което се казва:

„Вече 15 месеца работя по съвместителство като секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите. Принуден съм в интерес на работата да Ви безпокоя, да моля за помощ и указания. Нови добри творби са създали Корнейчук, Светлов, Левин, Яновски, Леонов, Авдеенко. Заговориха и «мълчалите» стари майстори Файко, Тихонов, Бабел, Олеша. Появиха се нови имена: Орлов, Крон, Твардовски. Но, общо взето, изоставането в литературата не е ликвидирано. Не спомага в това отношение и критиката. Един от писателите (Виноградов) след грубата критика подхвърля, че щял да се самоубие. А в отговор критикът Ермилов заявява: «Такива нека да се тровят, няма да ми е жал.»

Ето това е положението в литературата. Тя има нужда сега от боен, конкретен лозунг, който би мобилизирал писателите. Помогнете, другарю Сталин, да бъде издигнат такъв лозунг.

Към категорията „закони“ на диктатурата се отнасят и главните елементи на опората на диктатора. След като прегледах архива, фонда от документи и кореспонденцията на Сталин, се убедих, че от средата на 30-те години основното си внимание той насочва към НКВД, НКГБ и армията. И то значително повече, отколкото към Централния комитет; там постепенно започва да се разпорежда за всичко Маленков, в съответствие, разбира се, с указанията на „вожда“. В личния фонд и в кореспонденцията най-много са документите, изпратени от Сталин до Берия, Абакумов, Круглов, Меркулов, Серов и други ръководители на ведомства, на които се е опирал, които поддържал и насърчавал. В архива му са запазени много докладни записки на Берия, въз основа на които са били награждавани с бойни ордени работещи в ГУЛАГ. Например:

„Държавен комитет по отбраната

до другаря Сталин Й. В.

20 дек. 1944 г.

През периода на Отечествената война военизираната охрана на изправително-трудовите лагери и колонии на НКВД се справяха успешно със задачите по изолирането и пазенето на затворниците в лагерите и колониите на НКВД. Моля да бъдат наградени с ордени и медали на Съюза на СССР работниците от охраната на ГУЛАГ към НКВД на СССР, особено проявилите се в работата си…“ 1121 1121 ЦГАОР, ф.3101, оп.2, д.68, т.V, л.193.

По-нататък следват стотици имена на „особено проявили се в работата си“, представени за награждаване с бойните ордени „Червено знаме“, „Отечествена война“ I и II степен, „Червена звезда“ и с други бойни награди.

Сталин щедро награждава с високи чинове вътрешната си опора. Не само Берия, който става Маршал на Съветския съюз, е удостоен с високи военни звания. На 7 юли 1945 г. Сталин поддържа предложението за Берия и подписва постановление на СНК на СССР, с което наведнъж седем (!) ръководни служители в НКВД и НКГБ получават званието генерал-полковник: В. С. Абакумов, С. Н. Круглов, И. А. Серов, Б. З. Кобулов, В. В. Чернишов, С. А. Гоглидзе, К. А. Павлов. 1122 1122 Пак там, ф.9401, оп.2, д.97, т.VI, л.276. Генерали от армията, отличили се по фронтовете на Великата отечествена война, нито веднъж не са били удостоявани с такава „масирана“ любов от страна на председателя на Държавния комитет по отбраната.

Един от неписаните „закони“ на диктатурата е и поддържането на постоянно напрежение в горните етажи на апарата. Епизодично, но доста редовно, Сталин отстранява ту един, ту друг ръководител от централен или регионален мащаб, още повече че е улеснен от възможността винаги да намира достатъчно поводи за това: планът не е изпълнен, не е разобличена навреме „върлуващата в областта шайка от вредители“, снизходително отношение към „долнопробните произведения на културата“ допуснал е „груба политическа грешка“ в книгата, в статията си и т.н. Никой не може да бъде сигурен, че утре или малка по-късно държавната ръка няма да свали от високия му пост народния комисар, първия секретар на областен комитет, маршала, ръководителя на еди-кое си ведомство. И затова мнозина работят с пълно самоотдаване и в постоянно напрежение, поглеждайки непрекъснато нагоре и тъпчейки безпощадно подчинените.