Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Всички многобройни „опозиционни“ движения, „фракции“, „уклони“, появили се след победата на Великата октомврийска социалистическа революция, при все че са носели често нещо много съмнително и погрешно, били са все пак една от диалекти-ческкте форми за изява на социалните алтернативи. Не е чудно твърденията ми да се възприемат отново като ерес от ортодоксално мислещите, но ми се струва, че ликвидирането на революционнияплурализъм е обеднило историческото обновяване на обществото. Според мене меншевиките интернационалисти с техните лидери Мартов, Ермански, Астров и други не са били врагове на революцията. Това се отнася и за левите есери, оформили се като партия в края на 1917 г. Не се ли крие в пренебрегването им една от причините за появата на бъдещите монолитни догматични и цезарски наслойки, признаващи само едно мнение, една воля, една-единствена истина? Колко много идеи за демокрация, за нова икономическа политика, за селячеството, за търговията, за държавното и партийното строителство се оказват нереализирани в резултат от строгата привързаност на партийното мнозинство към ортодоксалната линия! Цялата пъстрота на реалния живот се натиква в черно-белия екран на заучените схеми. А нали в началото нещата сякаш са вървели към революционен плурализъм? Ето извадка от протокол №23 на заседание на Съвета на народните комисари от 9 декември 1917 г.:

„Председателства Вл. Илич Ленин. Присъстват: Троцки, Луиачарски, Елизаров, Глебов, Расколников, Менжински, Урицки, Сталин, Бонч-Бруевич, Боголепов.

Изслушаха: въпроса за влизането на с.р. (есерите) в министерствата (така е в текста, макар да става дума за народните комисариати — б.а. ).

Постановиха: Да се предложи на с.р. да влязат в състава на правителството при следните условия:

а) в дейността си народните комисари ще провеждат общата политика на Съвета на народните комисари;

б) за народен комисар на правосъдието се назначава Щейнберг. Декретът за съда не подлежи на отмяна;

в) за народен комисар по градското и местното самоуправление се назначава Трутовски. В дейността си той ще провежда принципа на пълновластието както в центъра, така и по места;

г) др.др. Алгасов и Михайлов (Карелин) влизат в Съвета на народните комисари като министри без портфейл. На практика ще работят като членове на колегията по вътрешните работи…“

За народни комисари са назначени и есерите Прошян, Колегаев и Измайлов. Преминава се после към следващите въпроси, а в това време Свердлов води преговори с левите есери. Вече през нощта като единадесета точка в протокола на заседанието на Съвета на народните комисари е записано:

„Да се публикува следното: през нощта на 9-и срещу 10-и декември е постигнато пълно съгласие за състава на правителството между болшевиките и левите есери. В състава на правителството влизат седем с.р.“ 1115 1115 ЦГАОР, ф.130, оп.1, д.3, л. 32–33. Под протокола личат подписите на Вл. Улянов (Ленин) и Н. Горбунов. Следователно тогава на всички е било ясно, че и болшевиките, и левите есери вървят по пътя на революцията. Самите преобразования са се нуждаели на практика от социалистически плурализъм. Но едва-що възникнал, той скоро е безжалостно ликвидиран.

Сталин се оказва подходящ за такъв силов, едностранчив път на развитие. Знаем, че е имало и други варианти, но не е имало някаква по-упорита борба, която би дала реални шансове и за друго развитие на нещата. Не са малко например доста привлекателните идеи на Бухарин, макар и по-късно да е бил принуден да изостави много от тях — не по своя воля, разбира се. Това в никакъв случай не означава, че Сталин и сталинизмът са били предварително „програмирани“. Сталинизмът се ражда в условията на догматизирането, абсолютизирането на редица изводи на марксизма, направени още в средата на XIX век, и при пълна липса на други революционни алтернативи. Унищожаването на социалистическия плурализъм е начало на монопола върху социалната истина и политическата власт. Превръщането на съюзниците или на конструктивните опоненти във врагове довежда постепенно до замяната на революционната демокрация с тотален бюрократизъм. Отначало нетърпимостта към идейния плурализъм се възприема като революционна „добродетел“, но с течение на времето тя започва в решителна степен да спъва творческото осмисляне на строителството на новия свят.

Преди партията да вземе властта, това не е било свързано с големи социални опасности. Когато обаче тя става управляваща, материализирането на канонизираните марксистки постановки се обръща в напаст. На същата основа Сталин отива още по-далече — извращава много от принципите на научния социализъм, а това довежда в много области до социално израждане. Следователно, нека още веднъж да повторя: сталинизмъте извратена теория и практика на социализма, боготворяща силата и насилието като универсални средства за реализиране на политически и социални цели. Сталинизмът е едностранчив поглед върху света, одобряващ използването на всякакви крайни средства за постигане на поставените цели, които се оказват в края на краищата деформирани. Сталинизмът поражда дълбоки противоречия между икономическата база и политическата надстройка, между народа и бюрокрацията, между истинската култура и нейните сурогати, между социалистическите идеали и реализирането им. Сталинизмът е отражение не само на процесите, деформиращи народовластието, но и на израждането му в особена разновидност на цезаризма, за което говорих вече. Някаква аномалия в историята на социализма.