Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Няма да скрия, че когато започнах да събирам материали за тази книга, ми се струваше, че всичко, създадено от народа, е едно, а Сталин с неговите престъпления — друго. Така историята веднага ставаше по-проста, по-разбираема, по-достъпна. Но с навлизането ми в миналото — разглеждането на многобройните архивни дела, разговорите ми с участници и очевидци на тогавашни събития и размислите ми върху постигнатото — все повече се уверявах, че всичко е значително по-сложно. Примамливо е да бъде осъден не само Сталин, но и обкръжението му с цялата могъща бюрократична наслойка, или, както Кауцки я нарича, „новата класа“. И това до голяма степен ще е правилно. Но пък до голяма степен ще бъде и неправилно. Ние забравяме понякога, че Сталин и всичко свързано с него е израснало върху почвата на марксизма. Сталин не се „прехвърля“ в болшевишката партия от друга партия, не е извършил, буквално погледнато, държавен преврат, както говорят сега някои. Той създава Сталинов социализъм. И през цялото време се кълне в Маркс, Енгелс и Ленин, позовава се на тях, цитира ги. Приглася му цялата партия.

Ленин пише с поразителна проницателност, че ценното в теорията на Маркс е нейната критичност и революционност. „И последното това качество е наистина присъщо на марксизмавсецяло и безусловно, защото тази теория непосредствено поставя за своя задача да разкриевсички форми на антагонизъм и експлоатация в съвременното общество, да проследи еволюцията им, да докаже преходния им характер…“ 1106 1106 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.1, с.340. Да, именно преходенхарактер. Кой знае защо, много марксисти решиха, че това се отнася само за експлоататорското общества. С помощта на партията Сталин все повече се отдалечава от Лениновата концепция. Когато най-светлите умове в партията разбират това, вече е късно. Бюрократичната система има тази особеност, че много бързо се формира и е страшно издръжлива и жилава.

Една от главните злини на социалистическото развитие дойде именно от грешката ни, че възпявайки диалектиката на думи, ние често само „кокетничехме“ с нея, абсолютизирайки заедно с това много изводи и формули на научния социализъм. А нали самите основоположници на марксизма предпазваха от такава грешка. В едно от своите писма до Енгелс Маркс поддържа становището, че политическата икономия може да се превърне в истинска наука „само ако вместо противоречащи една на друга догми се разглеждат противоречащи един на друг факти и действителните противоречия, които са скрита подкладка за тези догми“ 1107 1107 Маркс, К. и Фр. Енгелс. Съч. Т. 32, с.145. .

В навечерието на Октомври, когато Ленин се крие от копоите на Временното правителство, той написва забележителни редове за развитието на бъдещия комунизъм: „ Той произхождаот капитализма, развива се исторически от капитализма, резултат е от действията на такава обществена сила, която е роденаот капитализма. У Маркс няма и сянка от опити да съчинява утопии, безцелно да гадае за онова, което е невъзможно да се знае предварително.“ 1108 1108 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.33, с.85. Защо повтарям тези известни истини? Причината е, че след смъртта на Ленин на тях бързо се обръща гръб. Започва се избирателнотоизползване на марксизма и най-главното — няма творчество.

Нито Маркс, нито Енгелс са могли да предвидят не само подробностите, но и едрите „панели“ в конструкцията на бъдещата сграда. Но още от самото начало много от догмите в миналото се приемат просто на вяра. През 20-те години „вождовете“ често казват „Работническата класа не може да греши“, „Партията не може да греши“, а ето че грешаха… В началото за тези грешки се опитват да говорят мнозина. Често тези, които грешат, не са малко. През ноември 1917 г. Горки публикува в „Новая жизнь“ статията „На вниманието на работниците“, в която пише:

„Владимир Ленин въвежда в Русия социалистическия строй по метода на Нечаев — «с пълна пара през блатото»…

Като накараха пролетариата да се съгласи с унищожаването на свободата на печата, Ленин и слепите му поддръжници узакониха за враговете на демокрацията правото да запушват устата на другите, заплашвайки с глад и погроми всички, които не са съгласни с деспотизма на Ленин и Троцки; тези «вождове» оправдават деспотичната власт, против която така мъчително дълго се бореха всички най-съзнателни сили на страната.“ 1109 1109 ЦПА ИМЛ, ф.125, оп.2, д.II, л.15. За съжаление предупреждението за опасността от „деспотична власт“ не е било чуто нито тогава, нито по-късно.