Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Всички ние сме съгласни, че в теорията на научния социализъм Сталин нищо не е „измислил“, не е мръднал нито на крачка в позитивен смисъл. Опира се на марксистки схеми, много от тях с полувековна давност, без диалектическото, творческото им осмисляне. По същината, по характера на прилагането и реализирането на тези схеми принципни възражения възникват у малцина. Сталин се придържа към „буквата“ на марксизма. Например, когато иска да смаже Бухарин през април 1929 г. на пленума на ЦК на ВКП(б), той заявява:

„Ленинизмът несъмнено е за здрав съюз с основните маси на селячеството, за съюз със средните селяни, но не за всякакъв съюз, а за такъв съюз със средните селяни, който осигурява ръководната роля на работническата класа, заздравявадиктатурата на пролетариата и улеснява унищожаването на класите.“ (И по-нататък, цитирайки Ленин) „Какво значи да ръководим селячеството? Това значи, първо, да следваме линия за унищожаване на класите, а не на дребния производител. Ако се отклоним от тази линия, най-съществената и основната, тогава бихме престанали да бъдем социалисти…“ 1110 1110 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма. Изд. 2-е, М., 1952, с.250.

Както виждаме, по форма Сталин се придържа към „буквата“. Поддържат го. Той смачква ония, които се осмеляват да се отклоняват от „буквата“. Но „затвърдявайки“ социализма, Сталин превръща разсъжденията, полемиката и предположенията на класиците в догма, а после преиначава и тази догма в угода на цезаризма. Ето защо не е грешка да се каже, че сталинизмът е израсъл върху марксистка почва, но се е подхранвал с изопачени постулати и изводи на марксизма. От това не следва, че марксизмът е виновен за сталинизма. Като концепция за светогледа и методологията при осмислянето на философските, икономическите и социално-политическите схващания за обществото, природата и мисленето марксизмът не е отговорен за начина на интерпретирането му. Марксизмът не е сборник от рецепти, не е готварска книга. Не е и план за политически действия. Но Сталин разбира марксизма именно така.

Когато през януари 1933 г. обобщава резултатите от първата петилетка и говори за резултатите „в областта на борбата с остатъците от враждебните класи“, Сталин интерпретира един от марксистките тезиси така: „Някои другари разбраха тезиса за унищожаването на класите, създаването на безкласово общество и отмирането на държавата като оправдание за леността и благодушието си, оправдание на контрареволюционната теория за затихване на класовата борба и отслабване на държавната власт. Не ще и дума, че такива хора не могат да имат нещо общо с нашата партия. Унищожаването на класите се постига не по пътя на гасенето на класовата борба, а по пътя на разпалването й.“ 1111 1111 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма. Изд. 2-е. М., 1952, с.429. Безапелационното, механичното и примитивно разбиране на марксистките идеи е предвестник на бъдещите нови злощастия. Но тях Сталин ще представи за победа и ще ги накичи с марксистко знаме. След като канонизира за фундаментална тази изкълчена постановка на марксизма за класовата борба, Сталин идва до онзи модел на социални отношения, който ние днес решително осъждаме. Но не бива да се премълчава и фактът, че още в един по-раншен етап, много преди Сталин, в пропагандирането на марксизма възниква тенденцията да се абсолютизира доста от онова, което е изречено от великите мислители. Сталин е един от тия, които наследяват и упорито развиват тази тенденция.

Всичко казано дотук в никакъв случай няма за цел да „оправдае“ едно или друго у Сталин или в сталинизма. В никакъв случай. Но появилите се през последните години многобройни публикации често свързват всички деформации, всички грешки и престъпления само с един човек. Ако беше така, ние отдавна вече да сме се освободили от сталинизма. Но Сталин умря, а сталинизмът е още жив. Струва ми се, че в исторически план сталинизмът е станал една от възможностите (крайно негативна) за реализиране на изложените в марксистката доктрина идеи. Вековният стремеж на хората към свобода, щастие, равенство и справедливост е изразен извънредно привлекателно в теорията на марксизма. Последователите му често са на мнение, че самият опит да се интерпретират творческипостулатите на марксизма е вече ерес, отстъпничество, ревизионизъм. Постепенно се създава такава обстановка, в която всеки различен от наложилия се вече в марксизма възглед започва да се смята за дълбоко враждебен. И се стига до етапа, когато марксизмът придобива в известна степен характер на политическа доктрина, която полага усилия не толкова да се приспособи към променящите се условия, колкото да приспособи условията към своите изводи. Ленин и до последните си дни (а за това говорят особено красноречиво тъкмо последните му работи) се стреми да насочи мисълта и делата на болшевиките към действителността, към сложните реалности на битието, към кълбото от противоречия, умножаващи се все повече в огромната селска страна. Трагедията на руската революция е в това, че достигналото високо интелектуално равнище обкръжение на Ленин е било на едно стъпало по-ниско от интелекта на гения. Затова именно тенденцията към канонизиране и догматизиране на марксизма се засилва значително след смъртта на Ленин. По силата на обстоятелствата, за които стана дума по-рано, на кормилото на партията и държавата се оказва човек, склонен повече от другите към механично следване на марксистката доктрина.