Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталинизмът използва максимално увлечението на руските революционери по радикализма — в името на идеята е оправдано да бъде пожертвано всичко — историята, културата, традициите, животът на хората. Фетишизирането на вкаменилия се идеал се превръща в крайна сметка в пренебрежително отношение към потребностите на конкретните хора в конкретното време. Руският радикализъм намята тогата на революционния романтизъм, отричащ еснафското благополучие и буржоазната култура. Сталин става изразител на тези възгледи — в името на възтържествуването на идеята е позволено всичко! И никой никога не възразява, че това е дълбоко антихуманна мисъл, социален грях пред народа. Тук може да се открие някаква прилика например между Сталин и Троцки. Диктаторът свързва активното развитие на своята страна с „победата на социализма във всички страни“. Намиращият се в съвсем друго положение Троцки, смъртен враг на главния си опонент, възвестява: „За социализъм! За световна революция! Против Сталин“! 1112 1112 ЦГА при ГАУ СССР, ср. 1199, оп.1, д.134, л.8. Въпреки явно противоположните позиции на двамата „изтъкнати вождове“ в политическо отношение техният радикализъм е роден на руска почва от преклонението им пред идеята във вреда на действителността. Той отхвърля историческото равновесие, баланса на идеите, закономерностите на реалния живот. Главното е „да се изпревари“, „да се събори“, „да се разруши“, „да се сломи“, „да се пречупи“, „да се разобличи“, „да се притисне“… Революционният радикализъм, върху който паразитства Сталин, създава с методична очевидност нова псевдокултура. А главното място в нея е отредено на идеите. Мисля, че без това пояснение анализът на сталинизма като аномалия в историята ще бъде непълен.

Изглежда, ще трябва да си припомним един от аспектите на борбата, съпровождала революционното развитие в навечерието на Октомври и по-късно. Нямам никакво намерение да оневинявам меншевиките, които, макар и да се представят за работническа партия, носят в значителна степен печата на дребнобуржоазния реформизъм. Но не бива да отминаваме слепешком обстоятелството, че с голяма настойчивост те се обявяват против догматичните, крайните, доктринерските забележки, дехуманизиращи и „обезсилващи“ отвътре марксизма. В последна сметка меншевизмът се оказва безплоден в политически смисъл и това Ленин блестящо доказва. Но меншевишката критика по адрес на Сталин помага да бъдат по-добре разбрани някои страни на сталинизма.

Лидерите на меншевишката емиграция (Мартов, Абрамович, Дан, Николаевски, Долин, Шварц, Югов) дълго време се опитват да водят, образно казано, борба на два фронта: да защищават идеалите на революцията в Русия и едновременно с това да критикуват израждането й. До 1965 г. меншевиките имат и свой печатен орган — „Социалистический вестник“. Най-влиятелни в ръководството (а то се нарича „Задгранична делегация“) са били все повече симпатизиращият на СССР Ф. И. Дан, умрял в 1947 г., и придържащият се непоколебимо към антисъветските си възгледи Р. А. Абрамович, починал през 1963 г. След смъртта на Ленин острите критики от страна на стопяващите се бързо групички от меншевики се насочват против „антидемократичните методи на Сталин“. Обречени да живеят далече от родината си, най-проницателните сред емигрантите виждат ясно, че Сталин се е откъснал от Ленин. Одобрявайки например новата икономическа политика (НЕП), меншевиките изказват следната интересна мисъл: новата линия в икономиката трябва да бъде съпътствана от сериозно обновяване и в политиката, тогава бонапартистките тенденции в СССР може да не се развият. 1113 1113 Социалистический вестник, 17 Января 1925. Корените на порасналите цезарски тенденции меншевиките виждат в обстоятелството, че партията на болшевиките, имаща „работнически произход“, се превръща все повече в оръдие на малка групичка хора. Според меншевиките засилващата се роля на една личност заплашва партията с израждане. Абрамович например смята, че само партия, допускаща плурализъм, може да бъде гарант за развитието на демокрацията. Не може да не се съгласим с тези трезви разсъждения.

Как меншевиките оценяват Сталин? В спектъра от възможности за негативното развитие в СССР, казват те, изпъкват две: контрареволюция и лъжереволюция. Осъзнавайки това или не, меншевишките лидери смятат, че Сталин е тръгнал по втория път. По тяхно мнение същността на сталинизма се състои в отричане на традициите, които са основа на социалдемокрацията. Но след революцията меншевизмът не се проявява като единна политическа и идеологическа сила. Влиянието му все повече се стопява. С течение на времето Дан, дълги години безспорен лидер на меншевизма, се отдалечава от него и започва да издава списание „Новый мир“. Надявал се е, че след победата над фашизма Съветският съюз ще може да се върне към истинския социализъм. В забележителната си книга за произхода на болшевизма, написана малко преди смъртта му, Дан проницателно отбелязва, че причината за трагедията на Русия е Сталин, който се е оказал неспособен да свърже социализма с демокрацията. Ето го „позорното петно на сталинизма“! Но Дан изказва и оптимистичната мисъл, че болшевизмът не започва и не свършва със Сталин. Социализмът е достоен за свободата и той ще я даде на хората. 1114 1114 Dan, T. The Origin of Bolchevism. N. Y., 1964, p. 400–440. Доизживявайки дните си в задния двор на руската история, тези хора, познаващи лично Ленин, изпитали непосредствено революцията в Русия, опознали съперниците си — болшевиките, техните сполуки и несполуки, — са успявали понякога (макар и като странични наблюдатели) да оценяват трезво сталинизма. При историческия анализ някои техни мисли и оценки заслужават сериозно внимание.