Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Бих искал да отговоря веднага на критиците, които ще видят в моите разсъждения неразбиране на ролята на политиката в живота на обществото. Разбира се, аз не съм против политиката, аз съм против абсолютизиранетой. Политиката винаги ще играе огромна роля, само с нейна помощ може да се регулират отношенията между класите, нациите и другите социални групи, да се стигне до народовластие. Но естествената, истинската роля на политиката се проявява само когато в основата й са заложени непреходни демократични ценности, способни не само да регулират хармонично отношенията между обществените групи, но и тясно да взаимодействат с икономическия и духовния живот на страната.

Сталинизмът е болест на незрелия социализъм. Тя не е задължителна и фатална. Но заедно с това много неща са свързани не само с грешките на партията от субективен характер, с грешките на нейните ръководители и с недоразвитата докрай теория, но и с обективните обстоятелства. Сталинизмът не доведе до пълно израждане на обществото, не успя в крайна сметка да деформира напълно социалистическите идеали и ценности. Вярата в социализма беше разклатена, но не изцяло подкопана. Има нещо парадоксално в тази вяра: хората вярват, че трудностите, репресиите и лишенията са исторически откуп, за да достигнат в бъдещеобетованата земя. Тази идея внедряват настойчиво в съзнанието на народа хората с високи постове, като се почне от Троцки. С тази свещена вяра Сталин спекулира по престъпен начин, дълги години той съзнателно я използва за стабилизиране на единовластието. Едно от най-големите престъпления на сталинизма е, че Сталин се осмелява да отъждествява себе си със социализма и за съжаление успява да заблуди огромната част от народа. Сталинизмът забулва обществото с покривалото на бюрократизма и догматизма, а то се сваля мъчително дълго и трудно. Вредата — особено политическата, социалната, културната и моралната, — нанесена от сталинизма на обществото, е огромна. Брежневщината и много други дълбоки пороци в съвременния живот водят далечното си начало от сталинизма. Нанесените от него рани дълго и мъчително ще зарастват.

Най-вулгарната, всекидневната проява на сталинизма намира израз в сталинщината, в политическата тирания на една личност, която се проявява преди всичко в двойственосттамежду мисли и дела, между теория и практика. Раздвояването на съзнанието, когато хората говорят едно, но виждат и правят друго, е най-разпространената й форма. Известната американска журналистка Ана-Луиза Стронг, която още през 1956 г. написа книгата „Ерата на Сталин“, отбелязва, че тази двойственост проличава тъкмо по време на триумфалното възкачване на Сталин. „Сталиновата конституция — пише Стронг — е нарушена още когато е писана… Конституцията на СССР е нарушена от автора й — от Сталин.“ 1124 1124 Стронг, А.-Л. Эра Сталина. М., 1957, с.59. Той говори за права на гражданите, а потъпква правата им. Сталин е циничен прагматик. В речта си пред I общосъюзен конгрес на колхозниците ударници на 19 февруари 1933 г. той говори с патос как „ще направи всички колхозници заможни“. И предлага проста рецепта (тя дълги години се използва и след това): „Ако се трудим честно, ако се трудим за себе си, ако се трудим за своите колхози, ние за някакви си 2–3 години ще издигнем всички колхозници, и бившите бедняци, и бившите средняци, до равнището на заможните, до положението на ония, които разполагат с изобилие от продукти и водят напълно културен живот.“ 1125 1125 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма…, с.456. А как се отнася към въпроса, кои наистина знаят „да се трудят за себе си“, да се трудят самопожертвователно? Всички те, без каквото и да е диференциране, без приобщаване към кооперацията, без „прикачване“ към новите процеси в селото са обречени на „ликвидиране“. Месец по-рано, изказвайки се на обединения пленум на ЦК и ЦКК на ВКП(б), Сталин рисува ситуацията така: „Кулаците са сразени, но още не са доунищожени. Нещо повече — скоро няма да бъдат доунищожени, ако комунистите се прозяват благодушно и нехаят, смятайки, че кулаците сами ще влязат в гроба…“ 1126 1126 Пак там, с.442.

Циничен прагматизъм: ликвидират се „заможните“ и същевременно се подканят да стават „заможни“. Двойственост, която се е превърнала в черта на светогледа. „Вождът“ често говори едно, предназначено за „широка употреба“, а прави друго. Обича да говори за „културен и весел“ живот и подлага на варварски терор цели слоеве от обществото. Сталинщината постепенно, но трайно насажда в съветската действителност еднообразното мислене, тъпащината, формализма, канцеларщината, пасивността, подозрителността, нетърпимостта. Най-печалното е, че много от тези злини не са само декор, външни прояви на апарата, главният инструмент на Сталин да държи властта в ръцете си, а стават част от облика на мнозина, тяхно светоусещане. Тия пороци са живи и днес.