Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин е имал навика да отделя в специална папка документи, които са го заинтересували с нещо — отделни писма, шифровани съобщения, доказателства. Така например в началото на 1946 г. Берия му предава фотокопие от личното и политическото завещание на Хитлер. (А Сталин толкова се е надявал да го хване жив!) „Вождът“ дълго чете в превод текстовете от завещанието на фюрера, като се спира повечко върху някои фрази:

„… Аз реших, преди да завърша земното си съществуване, да взема за жена девицата… по свое желание тя ще умре с мене като моя съпруга… Нашето желание е да бъдем изгорени веднага и на самото място.

… Придобитите от мене в течение на много години картини съм събирал не за лични цели, а само за откриване на галерия в родния ми град Линц на Дунава.

… Аз не искам да попадна в ръцете на враговете, които за развеселяване на своите потиснати маси се нуждаят от организирани от евреите зрелища.

… Аз умирам с радостно сърце… ще дойде сияйното възраждане на националсоциалистическото движение…“ 1033 1033 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.134, т.I, л. 143–151.

Сталин, който по-добре от своите съратници разбира религиозния смисъл на Хитлеровите думи, е особено възмутен от една негова фраза: „Аз реших, преди да завършва земното си съществуване…“ Да не би да се е надявал и на задгробен живот? В рая ли?! Сталин много съжалява, че Хитлер не е изправен като военнопрестъпник пред международния съд, но документите, получени от Берлин, са му позволили да види по-ясно зловещия профил на човека, с когото е водил борба на живот и смърт през всичките тия години. Можел ли е той да предположи, че ще дойде време, когато мнозина историци, философи и писатели ще го сравняват — него, Сталин — с оня, когото е повалил, ще търсят сродни черти у двамата диктатори? Това също е вечна тайна.

В папката е имало и други книжа, към които, както изглежда, Сталин е проявявал известен интерес. Запазени са във фонда му. Ще изброя само някои. Писмо до Сталин от випускниците на Института за червена професура, подписано на 27 октомври 1935 г., с което новите специалисти се оплакват, че ги пъдят от общежитието, а „класово чуждите елементи като дъщерята на княз Багратион оставят“ 1034 1034 ЦГАОР, ф.3316, оп.2, д.1682, л. 3–7. . Протокол от заседанието на комисията за ликвидиране на Дружеството на бившите политически каторжници и заточеници. В докладната записка на Петерс и Поспелов се казва, че в дружеството „преобладават бивши есери и меншевики, свързани тясно помежду си. След убийството на Киров са арестувани 40–60 членове на дружеството“. По-нататък се съобщава, че в списанието им „Каторга и заточение“ особено внимание се отделя на Бакунин, Лавров, Ткачов, Радишчев, Огарьов, Лунин и други. Има и статии за Ницше и Керенски; съобщава се как народоволците са приготвяли бомбите си… Някои от дружеството смятат, че „те са длъжни да защищават членовете на дружеството, които съветската власт иска да арестува…“ 1035 1035 Пак там, д, 1613, л. 3–18. . След като Сталин прочита тази записка, съдбата на дружеството е решена.

Пак в тази папка е и писмото до „вожда“, подписано от Акулов, който предлага да бъде издигнат паметник на Перекоп и Чонгара. Резолюцията е: „Към дело. Въпросът е отложен. Засега няма средства.“ И още: писмо на Каплер от затвора с молба да бъде изпратен на фронта; записка на Берия за информация от югославския генерал Стефанович относно съдбата на сина на Сталин Яков, с когото навремето са били заедно като пленници; доклад на Круглов, че през декември 1945 г. е пренесен от Прага „Руски задграничен архив“ 1036 1036 Пак там, ф.9401, оп.2, д.134, т.I, л. 1–2. ; писма до Сталин от Ягода, Радек, Зошченко, Жданов, Серова и много други. С течение на времето някои са били предавани в личния му архив, а други, по всяка вероятност — унищожавани. В „Личната преписка“ освен служебни книжа има и доста много писма, адресирани непосредствено до „вожда“. Запознаването с тези документи също позволява да се повдигне част от покривалото, под което диктаторът е криел „тайните“ си. В затвореното общество, създадено от него, разбира се, и дума не може да става за някаква гласност, за информираност на народа. Хора, които знаят колкото е възможно по-малко, по-лесно се ръководят. С този „минимум“ се занимаваха Жданов, Суслов и техните възпитаници.

Има още една тайна, която надали някога ще успее някой да разкрие докрай — смъртта на жената на Сталин. Официалните обяснения и различните версии са отдавна известни. Но, струва ми се, че нито една от тях не е убедителна. И просто ми се ще да приведа едно съображение. В архива има един интересен документ, адресиран до Калинин — молба за помилване от Александра Гавриловна Корчагина, затворена в Соловецкия лагер. Молбата е написана с лилав молив на няколко листа от ученическа тетрадка на 22 октомври 1935 г.