Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ворошилова Екатерина Давидовна.

Жемчужина Полина Семьоновна; дъщери Светлана Вячеславовна Молотова и Рита Ароновна Жемчужина.

Андреева — Дора Мойсеевна Хазан, дъщеря Наталия Андреевна…

Червеният му молив поставя разбираеми само за него знаци, „инвентаризира“ познати лица от неговото обкръжение. Подчертава дебело името на собствения си преброител — Харитонов И. С. Тайни, тайни… Без тях обществото, което създава, не може да просъществува…

Целият живот на Сталин е обвит с почти непроницаема пелена, приличаща на саван. „Вождът“ ден и нощ следи своите съратници. Те не бива нито с дума, нито с дело да съгрешат. Щом Вознесенски, който не се страхува да изкаже някоя и друга остра и смела мисъл, прекрачва неизвестно къде невидимата граница на позволеното, в съдбата му изведнъж настъпва обрат. Това съратниците на „вожда“ много добре знаят. Берия редовно докладва за резултатите от наблюденията върху обкръжението на диктатора. На свой ред Сталин следи какво върши Берия, но тази информация не е толкова пълна. Докладите са устни, а това значи и свръхтайни.

Сталин обича да се рови в списъците на партийните, държавните, дипломатическите и военните дейци, поставя своите знаци. Те може да означават да бъдат избрани или да не бъдат избрани в Централния комитет или във Върховния съвет, вертикално или хоризонтално ще се придвижват или пък ще изчезнат безследно от сцената на обществения живот. Очевидно причините, мотивите за едно или друго решение се определят от степента на личната преданост към „вожда“ и от някакви други още, известни само на него критерии.

На големите ръководители, чиито действия се следят постоянно от народните маси, е трудно да скриват личните си тайни. В едно демократично общество няма нужда от това. Във времената на Сталин за държавна тайна от особена важност са данните за семейството на който и да е член на Политбюро, за неговите предпочитания и вкусове, за отношението му към едни или други въпроси и проблеми. Тайнственото с дискретността си и с безличието си ръководство е призвано да създава само фон от „обкръжение“, „съратници“ и „привърженици“. В арсенала на Сталин и Берия има готова версия за възможен „заговор“, за готвещо се „покушение“ или „терористичен акт“. Сталин наистина много се страхува от покушение. Той предполага, че в обществото може (и трябва!) да има хора, подобни на народоволците и на евреите, които залагат всичко на терора. Цял живот е чакал да бъде извършено покушение срещу него. Но покушение нямаше… Той сам не е съзнавал колко големи са способностите му да накара великия народ да замълчи, да се спотаи. Ония, които са знаели каква е била представата на Ленин за социализма, диктаторът е унищожил, а младите, новите поколения, под влиянието на Сталиновата демагогия смятаха, че социализмът трябва да бъде именно такъв, какъвто го изгражда Сталин. Обкръжението знае за този патологичен страх на „вожда“ и патологично се бои да не си навлече подозрения, които биха могли да се превърнат във фатални за един или друг. Тази „тайна“ на Сталин е била известна на всички негови „съратници“.

Забулването на обществото започва от ръководството. В това отношение Сталин постига много. Светлината на гласността осветява само една много малка частица от неговия личен живот. В страната има стотици хиляди, милиони портрети, статуи и бюстове на загадъчния човек, когото народът боготвори, обожава, но ни най-малко не познава. Сталин умее да пази в тайна силата на своята власт и своята личност, като показва пред народа само онова, което е предназначено за ликуване и възхищение. Всичко останало е покрито с невидим саван.

За всички хора на земята времето отмерва дните с една мярка. Вождовете не правят изключение. Натежават годините върху плещите на Сталин, а славата му расте. Всъщност, превърнала се е в световна. И врагове, и приятели са принудени да се съобразяват с волята му, с острия му гъвкав ум, с плановете му. По инициатива на Маленков много преди 70-ата му годишнина в Политбюро се разглежда дълъг списък от мерки и прояви за достойно отпразнуване на юбилея. Предвиждат се не само увековечаването на „вожда“ — нови паметници, наименуване на комбинати и строежи, — но и безброй трудови рапорти. Във фонда „Преписка с другаря Сталин“ се пазят много рапорти и доклади на народни комисари (министри), директори на заводи, секретари на областни комитети. Но най-много са докладите на Берия. Той още по време на войната започва да радва Сталин с „трудовите подвизи“ на своя народен комисариат. Например на 26 януари 1944 г. докладва: