Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До ЦК на ВКП (б)

за другаря Маленков Г. М.

От архивните органи на Министерството на вътрешните работи се води системна работа по издирването и описването на пазените в архивите оригинални документи, писани от В. И. Ленин и Й. В. Сталин.

През 1948 г. бяха прегледани лист по лист 190 000 дела с документални материали от 38 най-важни архивни фондове: на ЦИК (Централен изпълнителен комитет), СНК (Съвет на народните комисари) на СССР и РСФСР, на Съвета по труда и отбраната (СТО) на СССР, на Народния комисариат по въпросите на националностите (Наркомнац), на НКВД на СССР, на Народния комисариат на просветата (Наркомпрос), на Висшия съвет по народното стопанство (ВСНХ), на вестник «Известия», на Управлението по въпросите на Революционния военен съвет на републиката и други.

В резултат от полистовия преглед на посоченото количество документални материали са открити и предадени в ИМЛ (Институт по марксизъм-ленинизъм) 1203 саморъчно написани документа и копия от оригинални документи, писани от В. И. Ленин и Й. В. Сталин…

През тази година в архива за Октомврийската революция и социалистическото строителство ще бъдат прегледани с тази цел 58 000 дела.

Ако се съди по някои данни, Маленков неведнъж е докладвал на Сталин за резултатите от „ревизиите“. Мисля, че съвсем не всички документи са попадали в ИМЛ. Сталин е полагал големи грижи за него в историята да остане само онова, което той е „разрешил“. Ето защо не е никак чудно, че в архивите липсват много от оригиналните документи, а на копията не са възпроизведени резолюциите му. Това са също чисто Сталинови „тайни“. Много от тях действително не е лесно да бъдат разкрити.

Когато веднага след войната военните му долагат, че чехословашкото правителство възнамерява да предаде в дар на СССР „Руски задграничен архив“, той нарежда да се организира приемане и преглеждане на документите във фонда. На 3 януари 1946 г. Круглов долага, че под ръководството на НКВД в Москва са пристигнали 9 вагона с документи (архивите на правителството на Деникин, архива на Петлюра, личните архиви на Алексеев, Савинков, Милюков, Чернов, Брусилов и много други руски държавници и военачалници). 1040 1040 Пак там, д.134, т.I, л. 1–2. Там е имало книги и материали по история на Октомврийската социалистическа революция и гражданската война. За приемането на документите били привлечени специалисти от Академията на науките — Никитински, Богоявленски, Минц и Сутоцки, — но големи началници от НКВД ги ръководели и докладвали на Сталин за съдържанието и по-нататъшната съдба на архива. Редица документи задълго остават скрити в неговите шкафове и сейфове. Например в резултат на обстойния преглед на „Руски задграничен архив“ сътрудниците на НКВД откриват ръкопис на Брусилов, бивш царски генерал, командващ Югозападния фронт в Първата световна война, който осъществява прочутия пробив, влязъл в историята като „брусиловски“. От 1920 г. Брусилов служи в Червената армия, бил е инспектор на кавалерията в РККА, от 1924 г. е привлечен към Революционния военен съвет на СССР за особено важни поръчения. Ръкописът „Моите спомени“, завършен през 1925 г. по време на лечението му в Карлови Вари (на другата година той умира), явно не е предназначен за публикуване в СССР.

В записката, приложена към ръкописа, Брусилов пише: „Сигурно на всички им е ясно, че в СССР не бих могъл нищо да напиша. Оставям тези тетрадки на разположение на приятелски настроени към мен хора и ги моля да не ги обнародват преди смъртта ми… Ако хората в Европа искат да спасят реда, семейството, отечеството — нека да разберат грешката ми и да не я повтарят. Нашите политически партии спореха и се караха помежду си, докато погубиха Русия!“ 1041 1041 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.201, л. 79–81.

В тази бележка е отразено объркването на един руски патриот, който не е успял със своите 70 и повече години да разбере и да приеме революционния Октомври. За Сталин тя става още едно „доказателство“, че е прав, що се отнася до недоверието му към старите офицери специалисти.

Сталин може да превърне всичко в тайна. Дори преброителните листове от юли 1938 г., в които са посочени членовете на семействата, на ръководния елит, били донесени на диктатора да ги прегледа. И Сталин следи с молив:

… Берия Нина Теймурадовна, грузинка, научен работник, син Сергей, 14 години.

Каганович Мария Марковна, дъщеря Мая и син Юрий.