Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ето още един интересен документ от 1923 г. (месецът не е посочен), озаглавен „Биографични сведения за Й. В. Сталин“. Запазено е копне в архива на Народния комисариат по националностите. Предназначението и авторството му са неизвестни, но има основания да се предполага, че е подготвен под „ръководството“ на Сталин.

В „биографичните сведения“ се описват надълго и нашироко „революционните заслуги“ на Сталин преди Октомври. „В октомврийските дни Сталин беше член на петорката (колектива) за политическо ръководство на въстанието…“ Особено любопитни са заключителните редове: „Както предишната, така и особено сегашната революционна работа на Сталин имат огромно значение. Отличавайки се с неизчерпаема енергия, с изключителен, изпъкващ ум и с непреклонна воля, др. Сталин е една от главните скрити, наистина стоманени пружини на революцията, която с несъкрушима сила разгръща руската революции в световен Октомври. Последовател на Ленин, той повече от когото и да било друг е усвоил методите и идеите в практическата му дейност.

Благодарение на това днес той блестящо запълва отсъствието на Ленин не само в областта на тясно партийната дейност, но и в областта на държавното строителство.“

Просто не ми се вярва, че някой може да напише такъв документ, докато Ленин е още жив. Кой тогава е неговият автор? Защо са били съчинени тези „сведения“ за „стоманената пружина на революцията“, която „блестящо запълва отсъствието на Ленин“? Може би Сталин, когато става генерален секретар и усеща, че Ленин няма да се върне вече на политическото кормило на държавата и партията, се е готвел да стане негов приемник още през 1923 г.? И това е една от Сталиновите „тайни“…

Такива документи Сталин е пазил известно време, а после ги е давал на Поскрьобишев. Много от тях Поскрьобишев унищожава, но някои запазва в секретните архиви. За Сталин те са били общуване насаме с ония, които е ненавиждал, с които се е борил и които са го атакували. „Натъпквайки се“ с ненавист, умеел е и да я „излее“ навън. Това са изпитали на гърба си милиони хора…

Епишев, който навремето е бил заместник-министър на държавна сигурност, разказваше, че Сталин си имал дебела тетрадка, подвързана с черно книговезко платно, в която понякога си записвал нещо. Едва ли за да не го забрави, защото паметта му е била „компютърна“, макар че към края на живота му започва да „понакуцва“. По всяка вероятност съдържанието на тетрадката ще остане завинаги тайна. Не зная от какъв източник е почерпил тия сведения Алексей Алексеевич, но той предполагаше, че Сталин е пазел известно време и някои писма, изпращани лично до него от Зиновиев, Каменев, Бухарин, дори и от Троцки. Не, Сталин не си е водил всекидневно бележки, както Николай Александрович Романов, последният руски цар. Дневникът на императора обхваща 36 години, не е пропуснат нито един ден, изписани са петдесет тетрадки с кожена марокенова подвързия. Струва ми се, Сталин не би си губил времето като някаква гимназистка да води такива дневници, където освен дреболии трудно може да се открие нещо съществено. Като имам предвид характера му, Сталин би записвал съществени неща за онова, което е направил днес и което ще направи утре, за хората и бъдещата им съдба. Въпреки всичките ми опити не успях да си изясня нито съдържанието, нито съдбата на личните записки на „вожда“.

Пряк достъп до Сталин са имали само Берия, Поскрьобишев и Власик. За съществуването на такива записки са знаели само те. Но Поскрьобишев и Власик, на които най-много се е доверявал Сталин, малко преди смъртта му са били злепоставени от Берия и отстранени от обкръжението на диктатора. С една дума, в последните дни на „вожда“ от тримата допускани около него остава само Берия.

Когато Берия и Хрушчов довеждат на сутринта лекарите при Сталин, довереникът на „вожда“ веднага разбира, че това е краят. Оставяйки Хрушчов, Маленков и другите членове на Политбюро около умиращия Сталин, Берия бърза да отиде в Кремъл. Кой ще каже днес дали този нов Фуше не се е втурнал най-напред към сейфа на Сталин? Ако е било така, къде ли тогава е отнесъл личните записки на „вожда“? Другите му книжа?

Не е възможно Берия да не е виждал, че в последната година, година и половина отношението на Сталин към него непрекъснато се влошава. Сигурно и Сталин се е досещал за намеренията на Берия. Не е чудно генералисимусът да е оставил някакво разпореждане или дори завещание. Отношението към „вожда“ тогава е толкова раболепно, че по всяка вероятност обкръжението би изпълнило волята му. Берия е имал всички основания да се страхува и да бърза. А да влезе в кабинета на Сталин е можел само той. Защото другите биха били спрени от охраната. Какво е станало, не знам, но доколкото успях да установя, сейфът на Сталин, когато е официално отворен, фактически бил празен, ако не се смятат партийният билет и връзка маловажни книжа. Унищожавайки загадъчната лична тетрадка на Сталин (ако е била там), Берия си е разчиствал пътя към самия връх на властта. Може би никога няма да узнаем тази Сталинова „тайна“ — съдържанието на черната тетрадка. Епишев беше уверен, че Берия е „изчистил“ сейфа преди официалното му откриване. Изглежда, това му е било крайно нужно.