Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Именно в това, че Сталин залага на незатихващата борба, разбирана еднозначно като антагонистична, жестока и безкомпромисна, се състои една от главните „тайни“ на неговата методология на мислене и на действие. Дори и след като успява да доведе до състояние на пълно покорство великия ни народ, Сталин не си отдъхва. През януари 1948 г. „тираничният човек“ (използвам израза на Платон) нарежда на министъра на вътрешните работи на СССР Круглов да обмисли „конкретни мерки“ по създаването на нови допълнителни лагери и затвори със специално предназначение. В едва доловимия пулс на необхватното ни отечество Сталин усеща нещо тревожно. Зачестяват проявите на недоволство, отбелязват се опити за преминаване на границата, някои писатели не публикуват, протестирайки сякаш против безизходицата, в която ги поставя все повече затягащият се обръч на единовластието.

„През февруари доложете проекта на решението — обобщава накрая Сталин. — За троцкистите, меншевиките, есерите, анархистите и белоемигрантите трябва да бъдат създадени специални условия…“

„Ще бъде изпълнено, другарю Сталин, ще бъде изпълнено…“ — повтаря няколко пъти послушният галеник на Берия.

Да не би читателят да си е помислил, че съм объркал датите? Не! През 1948 г. Сталин отново заговорва за троцкисти, меншевики, есери, анархисти… Мисля, че е търсил „нови врагове“ — неотроцкисти, неоменшевики, неоесери и тъй нататък. Круглов не кара Сталин да чака. В средата на февруари Поскрьобишев предава нужния документ:

„До Централния комитет на ВКП (б)

за др. Сталин Й. В.

В съответствие с Вашите указания приложено представяме проект за постановление на Министерския съвет относно организиране на лагери и затвори със строг режим за изолиране на особено опасни държавни престъпници и за изпращането им след изтърпяване на наказанието на местожителство в отдалечени райони на СССР.

Молим за Вашето решение

В проекта се посочва, че „троцкистите, терористите, десните, меншевиките, есерите, анархистите, националистите, белоемигрантите“ трябва да бъдат изпращани в десетките нови лагери на река Колима, край Норилск, в АССР Коми, в Елабуга, в Караганда и на други места. Заедно с това се предписва с осъдените да се води „чекистка работа за откриване на останалите все още на свобода“. По отношение на затворниците трябва да бъдат изключени „съкращаването на сроковете за изолация и каквито и да било други облекчения“. Нещо повече, на Министерството на вътрешните работи (МВД) 1024 1024 През 1946 г. всички народни комисариати, включително НКВД, са преобразувани в министерства. се предлага „в случай на необходимост да се отменя освобождаването на затворниците, като се оформи това по-късно по установения от закона ред“. Звучи многозначително — изтърпелият наказанието да се задържа „по установения от закона ред“.

Сталиновата резолюция „Съгласен“ е още един щрих към портрета му. За него борбата, насилието, лишаването от свобода са инструменти за „съзидание“ по сталински. Абсолютизирането на каквото и да е винаги е опасно. Абсолютизирането на класовата борба довежда Сталин до отхвърляне на много от истинските ценности на социализма. Най-важните — социалната справедливост, хуманизмът, свободата на личността — се потъпкват. Сталиновите „тайни“ на единовластието са тайни на ренегатството. Ако е бил жив ликвидираният от „вожда“ Троцки, сигурно е щял да повтори думите си: „Сталин води към термидор 1025 1025 Термидор — символ на контрареволюционния преврат във Франция, извършен на 9 термидор от 11-ата година на републиката (27 юли 1794 г.) — Б.пр. “.

Светът постепенно опознава Сталин не само с помощта на Фойхтвангер и Барбюс, нараства и броят на хората, които се убеждават, че главната му сила, „тайната“ на неговата неуязвимост е в абсолютизирането на феномена „класова борба“. На мнозина им се струва дори, че със своя антиболшевишки памфлет „Царството на Антихриста“ Мережковски 1026 1026 Д. С. Мережковски (1866–1941 г.) — руски писател, емигрирал през 1920 г. — Б.пр. по-рано от другите вижда смъртоносната опасност от такова абсолютизиране. Ще напомня, че три години след Октомврийската революция той пише: „Добра ли или лоша е идеята за класова борба, благородна ли или презряна, ние, живите участници в борбата, палачи или жертви, знаехме за нея едно или друго, което Маркс не е знаел, което не са и сънували всички мъдреци на социалдемокрацията. У тях тази идея е била само в ума им, у нас — в кръвта и в костите ни: кръвта ни се лее, костите ни се трошат от нея.“ 1027 1027 Мережковский, Д. С. Царство Антихриста. Мюнхен, 1921, с.16. И наистина Сталин прави всичко идеята, която по-рано „е била само в ума“, да стане господстваща в политиката, икономиката, идеологията, културата, във всекидневния живот. Той не е спокоен, ако не усеща писъците и конвулсиите на жертвите на тази идея.