Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато разговарях с Шепилов, бивш секретар на Централния комитет, чух следното. Често пъти Сталин е канел при себе си на интимен разговор отделни представители на художествената интелигенция, учени, общественици. „Знаех, разказа ми Дмитрий Трофимович, че можеше неочаквано да покани при себе си някой голям писател, артист, журналист, режисьор. За поканения това беше огромно събитие — «вождът» е благоволил да му обърне внимание! И често по време на тези височайши аудиенции се даваха социални, идеологически поръчки. Ненатрапливо, но властно. Една вечер ми се обаждат: позвънете на еди-кой си телефонен номер. Измъчван от най-различни предположения, набирам номера. На другия край се оказва Сталин:

— Другарю Шепилов! Имате ли малко време? Бихте ли могли да дойдете сега при мене?

— Да, разбира се… — Не помня какво още казах, но слушалката вече мълчеше. А дори не знаех къде да отида… Но веднага отново се позвъни и ми съобщиха, че след няколко минути щяла да дойде кола. Крачех като паднал от небето по кремълските коридори, придружаван от мълчалив сътрудник от Секретариата на Сталин. Почти на всеки етаж, на всеки завой стояха като статуи часови от кремълската охрана.

Разговорът продължи повече от час. Сталин започна отдалече — новото време искало нова икономика. Ръководителите, «командирите на производството», както той се изрази, били слабо подготвени, икономическата им грамотност била на много ниско равнище. Нужно е да се създаде, и то много бързо, добър масов учебник по политическа икономия на социализма. Личеше си, че препоръките, които даде, са били отдавна обмислени — да се увеличава степента на обобществяване на средствата за производство, да се усъвършенства планирането, да се направи от плана «железен закон», да се повиши производителността на труда и още някои препоръки все в духа на «силовата икономика». Когато Сталин ме гледаше с немигащите си очи, просто ме дострашаваше. Погледът му ме обгаряше…

Сталин си даде поръчката. Фатални срокове. «Скриха» ни тримата в една от вилите край Москва. В края на всяка седмица Суслов звънеше и питаше строго: как върви работата? Кога ще може да се прочете текстът? Другарят Сталин чака… Не забравяйте това!“

Такъв е бил един от методите за личнапоръчка на пиеса, филм, книга, учебник. Насоките на произведението се дават от самия Сталин. Тази „тайна“ е проста — лично влияе върху вкарването на духовното развитие на обществото в нужнатапосока. Както пише критикът Шкерин, който неведнъж се е срещал с Шолохов, на 24 май 1942 г., на рождения ден на писателя, Сталин неочаквано го поканил да му гостува. В дългия разговор по време на вечерята, на която били само двамата, Сталин казал най-сетне за какво е поканил Шолохов:

„Водим война. Тежка. Най-тежката. Кой ще напише нещо силно за нея след победата? И достойно, както в «Тихият Дон»… Храбри мъже са изобразени там — и Мелехов, и Подтелков, и още много червени и бели. А такива като Суворов и Кутузов няма. Но войните, другарю писател, се печелят именно от такива велики пълководци. На вашия рожден ден ми се прииска да ви пожелая крепко здраве за много години и нов, талантлив, всеобхватен роман, в който биха били изобразени правдиво и силно и герои войници, и гениални пълководци, участници в сегашната страшна война…“

Една постоянна „тайна“ на Сталиновото въздействие върху общественото съзнание може да открием в поддържането на непрекъснато напрежение в обществото. Обстановката на потенциално възможна „гражданска война“, а по-точно на перманентна борба с „враговете на народа“, „шпионите“, „малодушните“ „космополитите“, „отстъпниците“, „вредителите“ създават атмосфера, в която неговите указания и призиви за бдителност винаги намират благодатна почва. Сталин усеща, че след завършването на войната у народа и особено сред интелигенцията се появяват едва доловими, но реални очаквания на промени… Войната някак духовно е разкрепостила хората. И „вождът“ дава команда на Жданов:

„Трябва да се нанесе удар по безидейщината… В литературата проличават отклонения от класовите принципи в творчеството. Проверете едно-две списания. Най-добре в Ленинград…“

След излизането на ползващото се с печална слава постановление на ЦК на ВКП(б) „Относно списанията «Звезда» и «Ленинград»“ Жданов пристига в града на Нева. „Този въпрос — заявява той — е поставен на обсъждане в Централния комитет по инициатива на другаря Сталин, който лично следи работата на списанията… и предложи да бъде обсъден въпросът за недостатъците в ръководството на тези списания, при това лично участва в заседанието на ЦК и даде ръководни указания, които станаха основа на решението.“ Дори само „личното участие“ на секретаря на ЦК в заседанието на Централния комитет е вече „историческо събитие“… Като споменава в постановлението имената на писателите, чиито произведения са „чужди на съветската литература“, Сталин иска да върне следвоенното общество в предишната атмосфера на подозрителност, страх и „лов на вещици“. Той знае, че където съществува постоянна опасност от страна на вътрешните и външните врагове, нужен е силен вожд, „твърда ръка“, решително ръководство. Тази стара „тайна“ на всички диктатори той отдавна е открил за себе си. Ако в едно общество няма врагове и другомислещи, няма борба, нужен ли е диктатор?