Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Шария съобщава, че грузинската емиграция му е предала за връщане в родината старинни ръкописи, златни и сребърни предмети, нумизматични и археологични ценности. По указания от Москва Шария се среща с Ной Жордания, Евгений Гегечкори, Йосиф Гобечия и Спиридон Кедия. В началото на срещата Жордания заявява, че поддържа мнението си: в Съветския съюз няма демокрация, свобода на словото и печата, свободни избори и частна инициатива. После обаче казва и друго (Сталин е подчертал тези думи): войната спечели Сталин. Смятам го за един от най-великите хора. Глупаво би било поради политически разногласия да се отрича величието му. Още по-много за величието му ще ни каже историята. Тя ще разкрие ония страни на дейността му, които досега не са били известни на съвременниците му (в това Н. Жордания е съвсем прав — б.а. ). 1018 1018 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.97, л. 139–142. Мнозина от предишните му политически противници изказали желание да се върнат в родината. Когато прочита отчета, Сталин по всяка вероятност си е помислил: победителите винаги са прави!

Победата над фашизма спомага да се увеличи значително броят на привържениците и приятелите на Съветския съюз в целия свят. Под нейно влияние се развиват дълбоки процеси в международните отношения. Започва разпадането на колониалните империи, светът чува ускорения пулс на националноосвободителните движения. В източноевропейските страни, после и в Китай, решителна роля започват да играят комунистите. Сталин вече долавя тръпките на нов революционен подем. „Вождът“ не без основание смята, че комунистическото движение преживява „втора пролет“.

Наистина тази „втора пролет“ скоро е охладена от „студената война“, сигнал за която дава речта на Чърчил във Фултън на 5 март 1946 г. Изострят се външните проблеми на Съветския съюз. Освен това през 1946 г. обширни пространства от страната са обхванати от тежка суша. Обръчът от жесток недостиг на най-необходимото стяга държавата победител като в клещи. Западна Украйна и Прибалтика се оказват арена на почти незабележими, но ожесточени сблъсъци на правителствените сили с опозиционните формирования. Въпреки многото лични указания на Сталин „да се ускори разгромяването на бандите“ ликвидирането на огнищата на партизанската война се задържа за дълго време. В Западна Украйна чак до 1951 г. избухват епизодично; схватки с несложили оръжието си банди.

Икономическите трудности засилват и трудностите в духовната област. Интуитивното очакване на промени, надеждите за по-добър живот отново се отлагат за неопределено бъдеще. В предизборната си реч в Болшой театър Сталин призовава към напрегнат труд и проява на търпение. Неща, които за съветския народ не са нищо ново. Те също са част от цената, заплатена за великата победа.

Читателят знае: Сталин е обичал тайните. Големи и малки. Но най-много е обичал тайните на властта. А те са многобройни. И често пъти зловещи. Ние едва сега започнахме да се замисляме как така един безнравствен и физически непривлекателен, а в политическо отношение дори силно отблъскващ човек е могъл да накарацял един велик народ да го заобича? Как успя да „претопи“ трагедията на народа в личен триумф? Защо му вярваха милиони, и не само в нашата страна? Сталин е знаел „тайните“ на този феномен, обичал ги е и ги е пазел.

Сега, когато толкова много се пише за Сталин, естествено е желанието на мнозина автори да го разграничат от социализма, от народа. Така навремето си се опитва да постъпи и Троцки, когато започва да пише книгата „Сталин“. Това намерение личи и в многобройните статии на съветски автори. И аз бях близко до това становище, но дойдох до извода, че е невъзможно да се тръгне по този път, без да се накърни историческата истина. Нима е реално, когато оценяваме 30-те и 40-те години, да гледаме „отделно“ народа и „отделно“ Сталин? Нима народът и партията са били отделени от своя лидер? Нима не славеха те своя „вожд“, ръководещ всички дела на огромната страна?

Може би именно тук се крие най-голямата „тайна“ на Сталин. Той съумява да стане символ на социализма. Но все пак е възможно Сталин да бъде „отделен“ до известна степен от социализма, ако се приеме, че макар и да беше обявено в края на 30-те години построяването на социализма в Съветския съюз, в действителност страната все още преживяваше преходенпериод. Неузрелият социализъм е „позволил“ да го ръководи недостоен за великите идеали човек. Триумфиращият властелин се е отделил дотолкова от народа, доколкото моделът на създадения по негови „чертежи“ социализъм се е отличавал от Лениновия модел. Многото позитивни неща, родили се в обществото, са станали реалност преди всичко не благодарение на Сталин, а въпрекинего, благодарение на това, което наричаме „октомврийски тласък“, социалната инерция, предизвикана от този тласък. Но да се отдели напълно Сталин от__ Сталиновия__ социализъм е невъзможно. Разчитайки на силовото разрешаване на многобройните икономически, социални и идеологически проблеми, Сталин ясно вижда, че без да се измени общественото съзнание, не може да се стигне до положение, при което той ще остане завинаги в центъра на „системата“. Издигнатата от него идея за „новия човек“ се отличава кардинално от Лениновите идеи за хармонично развитие на личността в социалистическото общество. Как е успявал Сталин да манипулира общественото съзнание? Разбира се, с помощта на голям апарат. Наред с някои положителни елементи в общественото съзнание се внасят и идеите на самия „вожд“. „Тайните“ около влиянието на Сталин върху този процес са на пръв поглед доста прости.