Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Върху докладната записка на Хрушчов Сталин слага резолюция до Булганин и Генералния щаб да отделят допълнителни войски за западните области на Украйна. 1014 1014 ЦАМО, ф.132, оп.104, д.16, л.22. А ето и един аналогичен доклад „Относно създаване на изтребителни батальони за борба с бандитизма в Латвия“, подписан от Булганин, който предлага между другото тези батальони да минат на издръжка на местния бюджет. 1015 1015 Пак там, оп.2, д.54, л.97. И там жертви. Войната е свършила, а жертвите край нямат. Ето, Меркулов и Круглов съобщават, че в навечерието на изборите в Литва „се е засилила активността на антисъветското националистическо нелегално движение“. Списъкът е дълъг:

„— На 15 декември 1945 г. в Шяуляйска околия е откаран в гората и разстрелян членът на окръжната избирателна комисия Ю. Митузас.

— На 16 декември 1945 г. във Вейсеяйска община, Ладзияйска околия, е убит от бандитска група председателят на избирателната комисия В. Левулис.

— На 17 декември 1945 г. в Рокишка околия група бандити са убили председателя на избирателната комисия М. Гикелис.

— На 20 декември 1945 г. в Тауянска община, Укмерска околия, е бил убит от бандити членът на участъковата избирателна комисия и председател на селсъвета Ю. Габрилавичюс.“ 1016 1016 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.134, т.I, л. 1–7.

Дълъг е списъкът на новите жертви. Ще минат още няколко години, преди да се прекрати проливането на кръв в Прибалтика. Но в сравнение със загубите през войната това са само части от процента. Сталин сигурно неведнъж се е замислял за цената на победата в човешки жертви, но претегляйки нещата от едната и от другата страна, е смятал, както се вижда, че това е също „политически въпрос“.

И така, каква е цената на победата? Колко хора са загинали? На Сталин му предстои да говори на предизборно събрание, ще трябва да каже на народа колко човешки живота струва победата. По време на войната върховният главнокомандващ не се е замислял за това — човешките ресурси на страната му се виждали неизчерпаеми. Но когато идва отстъплението към Сталинград, е пресметнал, че в окупираната територия са останали 70–80 милиона души.

От справката, която подготвят за Сталин през януари 1946 г. военните и Вознесенски, става ясно, че за нашите загуби може да се говори само приблизително. Особено в началото на войната тази кървава статистика се, води крайно лошо. В доклада си Вознесенски съобщава: загубите могат да бъдат преценени точно едва след няколко месеца, но според наличните предположения загинали са, общо взето, повече от 15 милиона души. Сталин нищо не казва — според донесението на Генералния щаб убитите, умрелите от раните си и безследно изчезналите на бойното поле са общо 7,5 милиона души. През 1946 г. той се спира именно на тази цифра. Не му се ще да говори за по-висока цена — нали тогава ще помръкне веднага образът му на пълководец! А това той не може да допусне.

Но каква е в действителност цената на нашата победа? През 1956 г. в писмото си до Т. Ерландер, премиер-министъра на Швеция, Хрушчов за пръв път споменава за повече от 20 милиона. На какво се основават тези данни, които се използват и сега? На приблизителни пресмятания. Според мене в оценката на Хрушчов е вярна само думата повече. Над 20 милиона. Днес историците работят по определянето на точния брой. Народът трябва да знае колко свои синове и дъщери е принесъл в жертва пред олтара на победата.

Въз основа на редица намиращи се във военните архиви статистически данни, включително и за нашите военнопленници (германците например са водели педантично сметка за затворените и унищожените в концлагери), анализирах резултатите от преброяванията, взех предвид броя на съединенията и динамиката на личния им състав по време на войната, прибавих и сметката данните за загубите в най-големите операции, обърнах също така внимание на научнообоснованите съображения, изказани от такива известни изследователи като Виродов, Власиевич, Кваша и Соколов, и стигнах до следните изводи. (Не смятам, разбира се, че те са единствено верните и окончателните.) Броят на загиналите военнослужещи, партизани, нелегални и мирни граждани през годините на Великата отечествена война най-вероятно е между 26 и 27 милиона души, от тях около 10 милиона са паднали на бойното поле или са загинали в плен. Особено трагична е съдбата на ония, които са били в първия стратегически ешелон (и в основната маса на стратегическите резерви) и са изнесли главните тежести на войната през 1941 г. Основната, най-вече кадровата част от личния състав на съединенията и обединенията в този ешелон загива, а около три милиона военнослужещи се оказват в плен. Не много по-малки са били нашите загуби и през 1942 г.