Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Великата победа над фашизма, главни творци на която бяха народите на Съветския съюз и на другите страни от антихитлеристката коалиция, роди за съветските хора и един горчив плод. Победата още повече укрепи мнението за Сталин, за неговата непогрешимост и месианска роля при решаването на съдбата на съветския народ и на социализма. Великата победа окончателно превърна Сталин в земен бог.

Съветските хора защитиха свободата си с борба против фашизма. Но до освобождаването им от сталинизма е още страшно много далече. Синовете на отечеството, завръщайки се в разрушените бащини огнища, също както далечните им прадеди след Отечествената война от 1812 г. се надяват на добри промени. Повеите на свободата, на всенародното тържествуване, на победата раждат смътни надежди. Хората искат да живеят по-добре. Без страх и остен. Наистина тачат и славословят Сталин, както и преди, прекланят се пред него, превъзнасят го, но в същото време вярват, че няма да има вече насилия, безкрайни кампании, постоянен остър недостиг на всичко най-необходимо — неща, станали една от чертите на съветския начин на живот.

Обратното, победата убеждава Сталин в непоклатимостта на всички създадени от него държавни r обществени институции, в неизчерпаемата издръжливост на системата, в правилността на водената от него вътрешна и външна политика. И скоро дава да се разбере, че всичко в страната ще остане без изменения. Нужно е да се работи, да се възстановява разрушеното народно стопанство въз основа на указанията, които той ще даде. В Обръщението на ЦК на ВКП(б) към всички избиратели във връзка с изборите за Върховен съвет на СССР, насрочени за 10 февруари 1946 г., няма нито дума за демокрация, народовластие, участие на обикновените трудови хора в управлението на държавата. Все същите изтрити думи за „блок на комунистите и безпартийните“, за това, че „съветските хора можаха да се убедят от многогодишния опит в правилността на партийната политика, която отговаря на коренните интереси на народа“, че „не бива да има нито един избирател, който да не използва своето почетно право“ 1007 1007 КПСС в резолюциях и решениях… Изд.9, т.8, с. 7–16. . Последният израз звучи вече като предупреждение. Е, в това съветските хора отдавна са се убедили!

Както винаги, Сталин одобрява „Обръщението“. Зъбните колелца на създадената от него бюрократична система се въртят неумолимо с определената от „вожда“ скорост. Отново като от конвейер се сипят едно след друго партийни постановления — за изучаване на „Краткия курс“ по история на партията, за слабата работа на вестниците „Молот“ (Ростов на Дон,) „Волжская коммуна“ (Куйбишев) и „Курская правда“, за прекратяване на „разпиляването на колхозните земи“ (забранява се да се създават помощни стопанства и частни зеленчукови градини на работници и служители), за слабата работа на ОГИЗ (Обединение на държавните издателства), за осигуряване поддържането в добро състояние на държавните зърнени храни и тъй нататък, и тъй нататък.

Много от документите парафира Сталин. Той, както и по-рано, безгранично вярва във вълшебната сила на указанията, директивите, разпорежданията. Докато преди войната Сталиновата командно-бюрократична система все още се е нагаждала, донагласявала се е, след победата започва не само бързо да се възстановява, но и да набира сила. Фактически курсът, поет от него след войната, е курс към тотална бюрокрация. В много от ведомствата чиновниците започват да носят пагони (едни от първите са железничарите). Създават се нови и нови организации, чиято едва ли не главна задача е „контрол върху изпълнението на указанията и решенията“. За да бъде прикован за вечни времена към селото, колхозникът е лишен от паспорт. Интерниранията и изселванията продължават до края на 40-те години и ведомството на Берия не остава без работа.

Социолозите са превърнати окончателно в безмозъчни коментатори на „великата“ догма. Влизат отново в употреба отегчителните и затъпяващи ритуали около възхваляването на „вожда“. Както по-рано, крайно опасно е човек да бъде откровен дори с близки нему хора. Интелектуалните надзорници „от културата“ под ръководството на Жданов убиват свободата на мисълта. Утвърждаващият се бюрократизъм отново започва да насажда най-опасните за обществото бурени — безразличие и равнодушие у хората на труда, сляпо и бездушно изпълнение на заповяданото; засилване на нравствената деградация, изразяваща се в раздвояване на личността (едно на думи — друго на дела). Партията все повече се превръща в сянка на държавата. А може и обратното — държавата се превръща в сянка на партията. Никой не може да има свое мнение, различаващо се от официалното. Като че ли отново стават актуални думите на Пушкин, казани толкова отдавна: „липсата на обществено мнение, това равнодушие спрямо всякакъв дълг, справедливост, право и истина… Това цинично презрение към мисълта и към достойнството на човека“ 1008 1008 Переписка А. С. Пушкина. 3 2-х томах. 1332. Т. 2, с. 291–292. . Уравнителният социализъм въпреки лозунгите започва да ражда бюрократичен елит, колкото и парадоксално да изглежда това.