Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По този начин Сталин използва плодовете на победата за „вътрешна употреба“; съзнателно и решително консервирасистемата. За истинско социално творчество той пак е така неспособен, както и през 20-те години. За да поддържа и да издига своя и без това безкрайно висок статус на „гениален вожд“, епизодично, но доста редовно сваля, отстранява, премества ту някой секретар на областен комитет, ту министър, ту маршал, ту друг обществен деец, обвинявайки ги или в аполитичност, или в злоупотреба с власт, или в пренебрегване на височайшите указания, или в недостатъчни грижи за хората. В очите на народа Сталин и така е „добрият цар“, а такива стъпки повдигат авторитета му още по-високо. Дори и днес този стил се харесва на мнозина — ами че Сталин не би допуснал рашидовщината и чурбановщината 1009 1009 Рашидов и Чурбанов — висши служители от елита на КПСС, съдени за големи злоупотреби с власт — Б.пр. . Но ако човек се замисли, то колкото и да е парадоксално това, най-дълбоките корени на бюрократичното израждане на много ръководители от Следсталиновото време се проявяват именно тогава. Попаднали в среда, където няма страх и „твърда ръка“, ембрионите, зачатъците на регионалното, номенклатурното, ведомственото пълновластие и вождовщина веднага пускат издънки. Системата от безкрайни административни забрани при бездействието на истинските социалистически икономически лостове, при ниската нравствена култура и при пълната липса на гласност се оказа безрезултатна. Достатъчно бе Сталин да си отиде физически, а след това в известна степен и политически, за да стане ясно, че консервирането на системата само ще задълбочава кризисните явления днес и утре. След години хората ще могат вече да кажат: абсолютната власт покварява абсолютно.

Победата над фашизма укрепва значително единовластието и култовото преклонение пред самодържеца. За народа той става месия, творец на „великата победа“, ненадминат пълководец. Но заедно с това тази сляпа вяра обезсилва народа, лишен задълго от истина и справедливост.

Доста страници отделих за една от извънредно отрицателните дейности на Сталин след войната — усилията му да консервира политическата система, да я направи неизменна. Той никога не ще може да изрече Лениновите думи: „На нас са нужни промени в политическия строй.“ С догматичния си ум Сталин, правейки оценка на създалата се система, в центъра на която се намира самият той, не е в състояние да разбере, че с тези опити за консервирането й подлага на дълбока ерозия социалистическите ценности и идеали.

Наред с тези негативни процеси живеят, пулсират, борят се надеждата, волята, енергията на народа. Победата над фашизма убеждава хората в Съветския съюз, че социализмът е непреходен, че историческият избор, направен през октомври 1917 г., е правилен. Въпреки многото спънки, трудности, извращения и престъпления народът е главният пазител на своята духовност, на своята вяра в по-доброто бъдеще. За невиждано кратки срокове той успява да се вдигне от развалините и да възстанови икономическия потенциал на страната. Когато в края на 1945 г. долагат на Сталин обобщените данни за икономическите щети, причинени на съветската държава от войната, той, който може би повече от другите знае за раните и белезите от тях по тялото на отечеството, въпреки това пита Вознесенски:

— Няма ли раздувания?

— Може да има само свивания. За краткото време е невъзможно да се оценят големината и мащабите на всички загуби…

Той помни съвещанието с командващите фронтове и командващите родовете войски по въпроса за демобилизирането и реорганизацията на Червената армия, състояло се на 21 и 22 май 1945 г. Тогава върховният главнокомандващ казва на маршалите и генералите, че без армията, а по-точно без хората, които днес са в армията, раните си няма да излекуваме… С листчета в ръце, като поглежда от време на време в тях, Сталин бавно и глухо отронва думите си: „Демобилизацията трябва да засегне най-напред частите от противовъздушната отбрана и кавалерията. Тя не трябва да се разпростре върху танковите части и военноморския флот. В частите на пехотата демобилизацията ще обхване 40–60 процента от състава й, без да засегне войските от Далечния изток, Задбайкалието и Задкавказието… На всеки уволняван боец да се продават на ниска цена трофейни стоки и да му се даде заплата за толкова години, колкото е прослужил в армията…“ 1010 1010 ЦАМО, ф.132, оп.2642, д.15, л. 1–9. Говори Сталин за демобилизацията на армията и мисли как по-бързо да включи тази сила в процеса, за който му приказва така настойчиво Вознесенски: страната трябва да се вдигне на крака. Всичко е на привършване — силите, възможностите, търпението. Народът страшно изнемогва. Берия докладва за глада в Чита и областта, в Таджикистан, в Татария, на други места. Сталин взима обобщеното сведение. Народният комисар на вътрешните работи в Таджикистан съобщава: