Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„В Ленинабадската област… са намерени 20 души, умрели от изтощение, и 500 души, подути от недохранване. В Сталинабадската област — в Рамитския, Пахтаабадския, Оби-Гармския и в други райони — са умрели от изтощение над 70 души. Има също изтощени и подути. Такива факти се срещат и в Курган-Тюбинската, Кулябската и Гармската област. Помощта, оказана на тези райони на място, е незначителна…“ 1011 1011 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.96, т.V, л.147.

В Читинската област има данни за „употреба на умрели животни, на дървета, кора“. Съобщава се за един страшен факт: „селянка със синовете си убили малката дъщеря и я употребили за храна… Ето още един такъв случай“ 1012 1012 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.103, т.III, л. 140–160. . Сталин спира да чете тъжното сведение. Като вижда недоволството на „вожда“, Берия бърза да каже:

— Отделили сме известно количество брашно до новата реколта. Налага се да потърпим!

Предстои войната с Япония, а от докладите на Вознесенски се разбира, че предстои и колосална работа. Кандидат-членът на Политбюро в сравнение с другите от обкръжението на „вожда“ по-задълбочено се ориентира в мащабните и многопластови икономически процеси, развиващи се в страната. Сталин отдавна го наблюдава, но той събужда у него противоречиви чувства. Да, по всяка вероятност е най-умният ръководител от обкръжението му, но не му харесва неговата независимост, острите му понякога изказвания. Но пък, от друга страна, разсъждава Сталин, без неговия мозък трудно ще е да бъде измъкната изпод развалините икономиката. През февруари 1947 г. на пленума на Централния комитет Сталин неочаквано за мнозина предлага Вознесенски да бъде избран за член на Политбюро.

Когато чете справката на Вознесенски за мащабите на разрушенията и първия вариант на доклада на Извънредната държавна комисия за злодействата на немските завоеватели, Сталин задържа погледа си по-дълго на няколко цифри: разрушени са 1710 града и селища от градски тип, изгорени са над 70 хиляди села и селца („вождът“ дори и не помисля, че изгарянето на хиляди и хиляди селища тежи на неговата съвест), вдигнати са във въздуха и не функционират 32 хиляди промишлени предприятия, 65 хиляди километра железопътни линии, опустошени са около 100 хиляди колхоза и совхоза, хиляди машинотракторни станции… Замисляйки се над тези страшни цифри, Сталин си спомня как по пътя за Берлин през непробиваемото от куршуми стъкло на прозореца се вглеждаше в просторите на руската равнина, изпонасечена от окопи, блиндажи и пожарища. Влакът не спираше никъде, край него прелитаха обезобразени скелети на сгради с множество празни зеници на прозорците, сринати заводи, овъглени бараки. В оцелелите селца се виждаха най-често опожарени до основите къщурки, над които протягаха към небето изстиналите си ръце комините на руските печки. Дори избуялата юлска зеленина не можеше да скрие следите от страшното бедствие.

По думите на Вознесенски 25 милиона души в страната нямат стряха над главата си, завират се в землянки, плевници, изби. Западналото и без това още от началото на 30-те години животновъдство е напълно разстроено — десетки милиони глави добитък са иззети или унищожени. По предварителни пресмятания, пише Вознесенски, преките щети, нанесени от нахлуването, възлизат на около 700 милиарда рубли (в цени преди войната). Казано с други думи, страната е загубила 30% от националното си богатство. 1013 1013 Вознесенский, Н. А. Избранные произведения. М., 1979, с.584. Жизненото равнище на народа е на най-ниското (което може да си представи човек) стъпало…

Тези неща вече по-малко интересуват Сталин — той винаги е смятал, че без големи жертви е невъзможно да се построи социализмът, да се разгроми фашизмът, а сега и да се възстанови държавата. Без да се поддържа общественото съзнание в състояние на постоянно напрежение, на постоянна мобилизация, на своеобразна „гражданска война“, без борба с трудностите и с вътрешните врагове е невъзможно да се решават възникналите свръхзадачи, в това Сталин е напълно уверен. Че е прав, го доказва и докладната записка на Хрушчов, която Поскрьобишев неотдавна е оставил в папката. На 31 декември 1945 г. Хрушчов съобщава за активизирането на украинските националисти в западните райони на Украинската ССР във връзка с наближаването на изборите за Върховен съвет на СССР. Записката завършва с молба да се помогне на Прикарпатския и Лвовския военен окръг с допълнителни сили. А нима само там има врагове? Ами колко много още са били под окупация, в плен, под чуждо иго? Сталин е убеден, че от фронта са се върнали доста много „декабристи“.