Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Р. Телман разказала, че е видяла за последен път Телман на 27 февруари 1944 г. в затвора в гр. Бойтен в присъствието на човек от гестапо. Казал бил, че го подлагат на постоянни мъчения, искайки да се откаже от убежденията си…

Когато прочете донесението, той каза на Поскрьобишев да бъдат създадени за освободените близки на Е. Телман съответните условия и да им се окаже необходимата помощ. Може би, макар и със закъснение, нещо е трепнало у „вожда“… Но впрочем колко много такива случаи изникнаха в края на войната! Ето Серов, един от заместниците на Берия, съобщава, че в участъка на фронта, където действала 1-ва полска пехотна дивизия, е освободен от немския концлагер в Ораниенбург бившият премиер-министър на Испанската република Франсиско Ларго Кабалеро; бил в състояние на крайно изтощение, моли да се съобщи на семейството му, че е жив 999 999 Пак там, д.95, т.IV, л.323. Или друг един случай: Круглов съобщава, че румънският крал Михай бил оказал съдействие за бягството от плен на неговия роднина майор Хохенцолерн и на сина на немския индустриалец Круп оберлейтенант фон Болен унд Холбах. 1000 1000 Пак там, д.135, т.II, л.277. Нима може да проследи и да реагира на целия този калейдоскоп от имена, от фамилии, от предишни и сегашни, знатни и незнатни?! Берия и Молотов да се занимават с тия неща. От него зависи нещо по-важно: политическотозавършване на войната. Спечелил военната победа, той няма право да я пропилее сега на политическата арена. Него повече го занимават днешните въпроси. Макар че въпреки налегналата го след войната умора жарта от преживяното още не е „изстинала“, не е изтрезнял напълно от упоителния победен триумф.

От кръглия балкон на предишния дворец вижда, че навсякъде — на брега на езерото, на входа към малкия парк на резиденцията му, на тихата уличка, чиито жители са изселени — стоят на пост часови. Той смята, че войната окончателно е направила от него военен. И до края на дните си няма да съблече маршалския мундир. Между другото, Хрульов заедно с членовете на Политбюро веднъж му доведе трима юначаги с униформа, състояща се наполовина от златни ширити, златни лампази, златни сърмени украшения навсякъде, където е хрумнало на създателя й…

„Какво е това?“ — пита недоумяващо Сталин.

Това са три варианта на предлаганата униформа за генералисимус на Съветския съюз — отвръща Хрульов, началник на Главното управление на Тила при Червената армия.

Сталин изглежда още веднъж злобно позлатената бутафория и прогонва с ругатни от кабинета си цялата компания. На какво ще заприлича той с тази униформа? На портиер пред скъп ресторант или на клоун? Идиоти! Е, вярно, не е забравил, че Хрульов изпълни бързо указанието му да се изработи примерен образец за ордена „Победа“. В първия вариант, който върховният главнокомандващ видя на 25 октомври 1943 г., в центъра бяха силуетите на Ленин и Сталин. Не му допаднаха втръсналите се от хилядите варианти изображения на двамата вождове, където неговият профил може да бъде разпознат само по характерния кавказки нос и по мустаците. Готвещият се за триумф бъдещ генералисимус предложи в центъра на ордена на светлосин фон да се изобрази Кремълската стена със Спаската кула. Орденът да се изработи от платина. Да не се жалят брилянтите. Още преди да бъде учреден най-високият пълководчески орден, Сталин решава, че с него ще се удостояват само единици. На 5 ноември утвърждава образеца на ордена, а на 8-и е приет указът на Президиума на Върховния съвет на СССР за учредяването му. „Дори един орден без мене не можаха да изготвят“ — въздъхна Сталин.

След като приключва с разходката си из миналото, далечно и близко, той отново се връща към днешните си грижи. Докато слуша преводите на речите, произнесени от партньорите му, по стар навик си драска, рисува си нещо на листче хартия. Обикновено пред него са подредени няколко цветни молива и писалка. Понякога десетки пъти механично изписва някоя дума и през това време съсредоточава вниманието си върху смисъла: „репарации“, „контрибуции“, „части, дялове от репарациите“… Понякога обаче, както това е забелязал барон Бивърбрук по време на преговорите в Москва в началото на войната, Сталин рисува „безбройно множество вълци върху хартията и оцветява фона с червен молив“ 1001 1001 W. Averrel Harriman and Elie Abel. Special Envoy to Churchill and Stalin, 1941–1946. N.Y., XII, p.92. . Малко преди преводачът да приключи, добавя към глутницата още един вълк, който сякаш се разтваря в кървавия здрач на жестокото време.