Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин знае още една „тайна“ за управление на общественото съзнание — важно е да се внедряват митове, щампи, легенди, основани не толкова на рационалното знание, колкото на вярата. „Краткият курс“ по история на партията, както и изказванията на „вожда“ са в значителна степен пропаганда на митовете и идеологическите щампи. Още в началото на века социологът Ж. Сорел издига теорията, че човешката маса, която не е на високо интелектуално равнище, е склонна да се доверява на ирационални митове, неизискващи обяснение. Митовете, пише Сорел, дават „интуитивна“ представа за социализма като мечта, идеал, цел. 1019 1019 Вж. Сорель, Ж. Размишления о насилии. М., 1907, с.58. Не е задължително митовете да бъдат изяснявани, нужно е само да се вярвав тях. На хората се втълпява, че трябва да вярват в абсолютните ценности на „диктатурата на пролетариата“, на „новия човек“, в идващите от най-високо място постановления. Ритуалните събрания, манифестациите, клетвите, приветствените писма освещават, канонизират политическите митове, правят ги част от светогледа. Увереността, основана на истината, се подменя с вяра. Тук Сталин постига много. Хората вярват в социализма, в него като „вожд“, в това, че нашето общество е най-доброто, най-напредничавото, в безпогрешността на властта. „Тайна“ за могъществото на един-единствен човек не може да съществува без система от митове, които постоянно да се насаждат и да се втълпяват.

Разбира се, нямам намерение да отрека напълно позитивния смисъл на вярата в идеалите и социалистическите ценности. Но също така нямам никакво намерение да ги обявявам за железни, вечни и единствени. Съзнание, основано само на мит, е лишено от нещо много важно — от способност за постоянно социално творчество. Именно тук се крие един от факторите (наред с причините от икономически и политически характер) за формирането на такъв социален тип личности, на който заедно с някои позитивни черти са свойствени равнодушието и пасивността, непоколебимата вяра в „указанията“, във възможността и необходимостта всички проблеми да се решават „отгоре“, готованщината и безинициативността. Такова едно съзнание, формирано по Сталиновите рецепти, вижда разноцветния и многозвучен свят само в черно-бели цветове. За такова съзнание категорията лична свобода има второстепенно значение. Човек с такова съзнание чака да го „водят“, да го „насочват“, да го „вдъхновяват“. Всичко това е резултат от самодържавието, резултат от Сталиновите „тайни“, с чиято помощ „вождът“ осъществява властването си.

Не мисля, че Сталин е чел някога диалозите на Платон. Във всеки случай не успях да открия следи, че е познавал известното произведение на гръцкия философ „Държавата“. Но няма никакво съмнение, че основа на много „тайни“ за самовластието на Сталин са същите „общи правила“, които са прилагали мнозина диктатори от най-стари времена.

Диктаторът, или както го определя Платон, „тиранът“, избуява обикновено като „галеник на народа“. За него е характерно, че „в първите дни, изобщо на първо време, той се усмихва любезно на всички, с които се среща, а за себе си твърди, че не е никакъв тиран; щедро раздава обещания на частни лица и на обществото“. Тиранът живее сред хората и тайната на силата му се крие в неговото умение да превръща враговете си в приятели и обратно. „Когато обаче се помири с едни или други свои врагове, а останалите унищожи, та да престанат да го безпокоят, аз мисля, че първата му задача ще бъде постоянно да въвлича гражданите в някакви войни, та народът да изпитва нужда от предводител…“ Платон като че ли е гледал през вековете: „А пък ако заподозре някого във волни мисли и в отричане на властването му, то такива люде ще унищожи под предлог, че уж се били предали на неприятеля. Заради всички тия неща на тирана му е необходимо чрез войната постоянно да държи всички нащрек.“ Преди всичко чрез вътрешна „война“. Е, а по-нататък? — ще попитаме ние и ще търсим отговора у Платон за вечните „тайни“ на диктаторите. „Някои от влиятелните лица, спомогнали за издигането му, ще започнат открито, а също и в разговори помежду си да изразяват недоволството си от него за всичко ставащо — поне ония, които са по-смели.“ Когато човек чете диалозите, понявга забравя, че са написани в 60-те — 40-те години на IV век преди нашата ера… Нима думите на Платон не се отнасят за Сталин и за обкръжението му: „За да запази властта за себе си, тиранът не вижда друг изход, освен да унищожи всички тях, така че в края на краищата да не остане никой нито от приятелите, нито от враговете му, който би могъл да стори нещо.“ 1020 1020 Вж. Платон. Сочинения в 3-х томах. Т.III. Ч.1. М., 1971, с. 384–386.