Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

След войната, когато в Европа, а като че ли и в света, се наблюдава всеобщо изместване наляво, се създава впечатлението, че историята потвърждава правотата на Сталин. Мнозина започват да мислят, че железният плуг на класовата борба скоро отново ще пори земната твърд. Тогава май никой не се опитва да мисли планетарно; очертанията на дамоклевия меч на атомния апокалипсис още са неясни. Докато ветровете на „студената война“ все още не са замразили социалната и обществената активност на антиимпериалистическите сили, изглежда, че нещата няма да се ограничат само с разпадането на колониалната система.

Изказванията на Сталин след войната се посветени, както и по-рано, на борбата за възстановяване на народното стопанство, за приоритетно, пак както и по-рано, развитие на тежката промишленост, за активизиране на селското стопанство. А там положението е крайно напрегнато. Първата следвоенна година е неплодородна. Доставките на зърнени храни от Съединените щати са прекратени, реколтата в европейската част на страната е много слаба и тези две злощастни обстоятелства създават критична ситуация. Но не могат да нарушат душевното равновесие на Сталин. Е, налага се купоните да останат до есента на 1947 г. Страната не за първи път гладува. Достатъчно е например да споменем само за геноцида, предизвикан от Сталин със смъртоносния глад през 1933 г.! А през повратната 1943 г., спомня си Сталин, реколтата също беше много слаба. Но на фронта помогнаха американците, а мирното население отново понесе мъжествено и с големи жертви страшното бедствие. През април 1944 г. Берия поднася мълчаливо на Сталин доклада на народния комисар на вътрешните работи на Казахстанската ССР Богданов. Върховният главнокомандващ няма време да го прочете веднага, но вечерта прелиства осем страници. Богданов пише, че слабата реколта през 1943 г. е предизвикала големи трудности: хиляди хора са подпухнали от глад, много са умрелите, особено сред интернираните. Сталин повече се вълнува от други проблеми, но погледът му е прикован от конкретните факти:

„Колхозничката Ковальова (Каменски район, Западноказахстанска област), чийто мъж е загинал на фронта, има четири деца и живее при изключително тежки условия, събира леш и огризки…

Семейството на колхозничката Федосова (колхоз «Ворошилов», Андреевски район, Алмаатинска област), на която двама сина са загинали на фронта, а мъжът й след три ранявания и сега е на фронта, не получава никаква помощ, храни се с кучета и котки…

В 23-те колхоза от Зиряновски район, Източноказахстанска област, повечето от проверените 110 семейства на фронтоваци продължително време не са получавали хранителни продукти; в редица колхози сред децата се шири всеобщо подпухване, част от тях са в безнадеждно състояние…

В колхоза «5 декември», Зеленовски район, Западноказахстанска област, колхозниците са изровили в гробищата за животни труп на кон и си разделили месото…

В колхоза «15 години РККА», Приуралски район, Западноказахстанска област, се е самоубила колхозничката Гастел, като е оставила бележка: «Самоубивам се, защото няма къде да ида, отникъде няма подкрепа…»“ 1028 1028 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.64, т.I, л. 270–277.

Тогава той просто оставя доклада настрана — не му стигаха другите грижи, ами… Но сега? Мисълта му тече по стария улей — жертвите са неизбежни. Нима не е ясно на всички, че войната продължава да събира скръбната си жътва? Между многото документи — телеграми, доклади и рапорти за тежкото положение с продоволствието — не открих и следа от някаква конструктивна реакция на Сталин, която би свидетелствала за намерението му да помогне някак.

Видях много документи със съобщения за глада, за който нито печатът, нито радиото са ни информирали тогава. През март 1945 г., когато долагат на Сталин за тежкото положение в Читинска област, пак никаква реакция. Е, наистина, Молотов нарежда да се изпрати в Чита брашно в повече от предвиденото. А в оная година там са прибрали… по 130 килограма жито от хектар! Берия информира, че например в село Буторино, Белейски район, децата крадат храна от свинете… А цензорите, отваряйки писмата, изпращани на фронта от Читинска област, констатират: в Моготуйски район ядат умрели кокошки; в Сковородино прибрали умрелите коне и ги изяли; в Улетовски район изяли всичката лобода, копривата, хмела, корените от троскот… Съобщават и за нещо страшно, чудовищно: доведената до крайно отчаяние А. В. Демиденко, майка на седем подути от глад деца, убила най-малката си, на година и половина, дъщеричка и нахранила с нея останалите, за да ги спаси. 1029 1029 ЦГАОР, ф.9-101, оп.2, д.103, т.III, л. 149–160.