Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Йофе писал и на Ленин. И получил следния отговор:

„Първо. Грешите, като повтаряте (нееднократно), че «Цека — това съм аз». Така може да се пише само в състояние на голямо нервно раздразнение и преумора…

Второ. Как да се обяснят нещата? С това, че съдбата така Ви е отредила. Виждал съм го при много партийни работници. Пример — Сталин. Той, разбира се, непременно би направил нещо за себе си. Но «съдбата» не му даде ни веднъжза три и половина години да бъде нитонароден комисар на РКИ, нитонароден комисар по националностите. Това е факт…

Стискам Ви крепко ръката

В хода на гражданската война Сталин е изпращан, както и мнозина други партийни работници от Центъра, още няколко пъти на различни фронтове като пълномощник и специален пълномощник на Централния комитет. Така например през пролетта на 1919 г. в района на Петроград се създава тежко положение. Юденич и войските на Антантата замислят за кратко време да превземат люлката на революцията. Отбраната на Петроград била възложена на 7-а армия и на Балтийския флот. Превъзхождащите сили на контрареволюцията наближават Красное село и Гатчина. Главното командване на Червената армия прехвърля към Петроград силни части от други фронтове. Сталин, с мандат на извънреден пълномощник, се намира постоянно или в Петроградския съвет, или в щаба на войските на отбраната. Както винаги неговите методи на работа са диктаторски: отстраняване на несправилите се, предаване на съд ония, за които смята, че са виновни за създалото се положение, дирижиране на снабдяването, „раздрусване“ на управляващите органи. В щаба на Западния фронт, както и в 7-а армия, е разкрит заговор. Заговорниците, разбира се, са разстреляни. Митингаджийската разхайтеност бавно отстъпва пред стегнатостта в работата и революционната решителност. В съответствие с възванието „В защита на Петроград“ ръководителите на отбраната на града Ремезов, Томашевич, Позерн, Шатов, Петерс, пристигналият Сталин и други партийни работници подготвят града за отпор против контрареволюцията. За отбраната на Петроград Сталин, както и Троцки, е награден с орден „Червено знаме“.

По-рано нещата винаги се представяха така: там, където е изпращан Сталин, обстановката се подобрявала. Това едва ли е вярно. Ще добавим още, че обикновено Сталин пътувал с група и осъществявал директивите на Ленин и на Централния комитет. Чисто във военен план заслугите му са повече от скромни. Но още от 1918 г. колегите му в ръководното ядро на партията са знаели: това е човек, който е не само себеотрицателен, но и специалист по наказателните „извънредни мерки“. Забелязали са и това, че още тогава у него се прокрадват нотки на самовъзхваляване. От Петроград Сталин съобщава с телеграма до Центъра: „След «Красная горка» е ликвидирана и «Серая лошадь». Оръдията там са в пълен ред. Извършва се бърза проверка на всички фронтове и крепости.

Морските специалисти уверяват, че завземането на «Красная горка» откъм морето преобръща цялата морска наука. На мене остава само да оплаквам така наречената наука…

Считам за свой дълг да заявя, че и занапред ще действам по същия начин въпреки цялото ми благоговение пред науката.“ 120 120 Сталин, И. В. Соч. Т.4, с.261.

Когато Сталин се връщал от поредното си пътуване, в ЦК му възлагали текущи въпроси. Редица телеграми от фронта сочат, че още по онова време Сталин притежава определена реална власт. Така например на 15 ноември 1921 г. в телеграмата си Троцки поставя пред Сталин задача: „Необходимо е твърдо и окончателно да се регулира въпросът за задкавказките национални бригади и военни складове.“ След това той подчертава необходимостта да се прокарат чрез Политбюро три решения в тази област. Това е една от редките телеграми на Троцки до Сталин. Всеки от тях се правел, че уж „не забелязва“ другия. Взаимната нетърпимост се поражда наскоро след запознанството им. Негласно Сталин продължава да смята Троцки за меншевик. Не му харесват самоувереността, красноречието, авторитетът, умението му „да се покаже“. Възмущава го и това, че председателят на Революционния военен съвет на републиката се разхожда по фронтовете със специален влак, съпровождан от един, ако не и от два бронирани влака, както и от специален многоброен отряд млади червеноармейци, стегнати в кожени облекла. Комфорта, с който се ограждал Троцки, Сталин смята за предизвикателство. Но нейде в душата си завижда на председателя (и едновременно го ненавижда) за сладкодумството му, за енергията и популярността му. Когато Троцки публично заявява: „Не може да се строи армия без репресии. Не може да се водят на смърт човешките маси, без да има в арсенала на командването смъртно наказание“ 121 121 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.141. , Сталин не осъжда тази линия. В себе си е съгласен с нея. В критични ситуации самият той прибягва към такива мерки, а и не само той. На 12 май 1920 г. членът на Революционния военен съвет на Югозападния фронт донася: