Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Вероятно Ленин започва да привлича активно Сталин в гражданската война още от момента, в който бива ликвидиран метежът на Духонин. Когато на 9 ноември 1917 г. Ленин пряко по телефона се свързва с главната квартира на Духонин, до него са Сталин и Криленко. Монархистът Духонин не изпълнил нарежданията на съветското правителство. Тогава след кратко съвещание още тук, до прекия телеграф, Ленин предава в главната квартира кратка заповед: Духонин се отстранява от поста главнокомандващ армията и на негово място се назначава народният комисар по военните въпроси прапоршчик Н. В. Криленко. След един ден новият главнокомандващ с отряд от 500 бойци заминава за главната квартира. Въпреки опитите на Криленко и на някои други да бъде предотвратена саморазправата Духонин е убит.

Ленин и Революционният военен съвет на републиката използват Сталин и за разследване на причините за пораженията и катастрофите в отделни участъци на фронта. Това било необходимо, понеже не само неорганизираността характеризирала действията на войските в редица направления, но понякога и преките предателски действия на отделни временни спътници на революцията, на замаскирали се монархисти и белогвардейци. През декември 1918 г. 3-а армия претърпява голям неуспех в района на Перм. Това създава сериозна опасност Колчак да се съедини с контрареволюционните сили на север и с части на английските, американските и френските войски, окупирали значителни територии край Мурманск и Архангелск. ЦК на РКП(б) командирова въз Вятка специална комисия начело със Сталин и Дзержински да изясни причините за пораженията и да вземе необходимите мерки. Упълномощените пратеници действат решително и без протакане. Групата лица, за които се установява, че са виновни за пораженията, са предадени на военен трибунал. Слабо подготвените командири и комисари се отстраняват от ръководството на войските. Набляга се върху разширяването на политическата работа с червеноармейците, укрепването на дисциплината, подобряването на материалното осигуряване. Сталин, който винаги се отнася с подозрение към командирите военни специалисти, използвайки действителните факти за измяната на неколцина бивши офицери, действа сурово и безжалостно.

Като последица от взетите мерки 3-а армия (съвместно с 2-ра) с януарското си контранастъпление успява да възстанови позициите си. В донесението си до Центъра Сталин пише, че „в резултат на взетите мерки боеспособността на войските е възстановена. В тила на армията се извършва сериозна чистка в съветските и партийните учреждения. Във Вятка и в околийските градове са организирани революционни комитети. Губернската извънредна комисия е прочистена и е попълнена с нови хора“.

Оценките на Сталин са както винаги категорични. Ето например как оценява Революционния военен съвет на 3-а армия. Съветът „се състои — пише Сталин — от двама членове, от които единият (Лашевич) командва; що се отнася до другия (Трифонов), така и не можаха да се изяснят нито функциите му, нито ролята му; той не следи за снабдяването, не наблюдава органите за политическо възпитание на армията и изобщо нищо не прави. Фактически никакъв Революционен военен съвет на Трета армия не съществува“ 111 111 ЦГАСА, ф.33988, оп.2, д.289, л.19-20; Ленин, В. И. Събр.съч. Т.51, с.428. .

В изводите на доклада си Сталин, без да споменава името на Троцки, недвусмислено говори за слабата роля на „някои ръководители“ на Революционния военен съвет на републиката, ограничаващи се само с даването на „общи нареждания“. Но се наложило да се оправят и някои крайности на Сталин. По негово нареждане голяма група длъжностни лица са изправени пред военния трибунал. На заседанието си на 5 февруари 1919 г. ЦК разглежда доклада на пълномощниците и решава: „Всички арестувани от комисията на Сталин и Дзержински в 3-а армия да се предадат в разпореждане на съответните учреждения.“ В тая командировка Сталин по-отблизо опознава Дзержински и като че ли започва да изпитва уважение към него заради сериозното му отношение към работата и решителността му. А Сталин повече от всичко цени решителността и волята, още повече че никога не е страдал от недостиг на тия качества.

Понякога решителността му се проявява в категоричните му изисквания и към Центъра. В писмо до Ленин от фронта, изпратено на 3 юни 1920 г., той иска в най-скоро време да се ликвидира Кримският фронт. Нужно е, пише Сталин, „или да се осъществи действително примирие с Врангел и с това да се създаде възможност да бъдат изтеглени от Кримския фронт една-две дивизии, или да се отхвърлят каквито и да било преговори с Врангел, да не се чака моментът Врангел да се засили, да се удари по него сега и като бъде разбит, да се освободят сили за Полския фронт. Сегашното положение, недаващо ясен отговор на въпроса за Крим, става нетърпимо.“ Направо върху това писмо Ленин пише на Троцки: „Това е явна утопия. Няма ли да ни струва прекалено много жертви? Ще погребем безброй наши войници. Трябва десет пъти да обмислим и претеглим. Предлагам да се отговори на Сталин: «Вашето предложение за настъпление към Крим е толкова сериозно, че сме длъжни да се запознаем и го обмислим извънредно предпазливо. Изчакайте отговора ни. Ленин. Троцки. »“ 112 112 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.51, с.209.