Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Революционният военен съвет на Южния фронт в състав Й. В. Сталин, К. Е. Ворошилов, председателя на Царицинския съвет С. К. Минин и командващия фронта П. П. Ситин не работи задружно. Сталин смята, че дори незначителните решения трябва да се приемат само колективно, а Ситин, като командващ, се опитва в съответствие с военната логика да избягва безкрайните „съгласувания“ и „уточнения“ при вземането на решения. Сталин подмята на Москва, че Ситин не заслужава доверие. Ситин отговаря с докладна записка до Революционния военен съвет на републиката. В нея твърди, че Минин, Сталин и Ворошилов ограничават дейността му като командващ фронта и искат всички, дори дребните въпроси да се съгласуват с военния съвет, което усложнява рязко оперативното управление. 100 100 ЦГАСА, ф.10, оп.1, Д. 123, л.29-30; ЦПА ИМЛ, ф.588, оп.1, д.486. Сталин надделява: в началото на ноември 1918 г. Ситин е отзован от поста командващ.

В последна сметка Сталин се налага военните специалисти да бъдат непрекъснато под контрол. Той знае, че Троцки държи на тях. Още тогава между двамата избухват често пъти телеграфни схватки, които слагат началото на дълбоката взаимна антипатия, преминала по-късно във вражда и в края на краищата в омраза.

Сталин не си прави труда да посещава окопите, лазаретите, сборните места и наблюдателните пунктове. Той е постоянно в щаба, подава едно през друго бързи съобщения, вика комисарите и командирите, изисква донесения и сводки, заплашва с трибунал, изпраща хора за контрол. Още в годините на гражданската война прибягва неведнъж към крайни мерки — нареждания за разстрел на саботьори, подозрителни военни специалисти и лица, които по негово мнение пречат На работата. Така било в Царицин, в Перм и в Петроград. В речта си пред VII конгрес на партията Ленин открито говори за извършваните по нареждане на Сталин разстрели в Царицин и за разногласията между тях по този въпрос. 101 101 Ленинский сборник. Т.XXXVII, с.136. Военните обстоятелства са такива, че със задна дата невинаги е възможно да се оцени правилно необходимостта от едни или други мерки. Вандея била кървава. Кървава е и гражданската война. В тази война Сталин се чувства по-уверено, отколкото през Октомври 17-а година. Прилича на комисаря на Конвента 102 102 Конвент — учредителното събрание в периода на Великата френска революция. — Б.пр. Карие, описан от Ж. Мишле, който смятал за нещо естествено необузданото развихряне на жестокостите и насилията в името на крайната цел. Още тогава, в гражданската война, Сталин повярвал във всемогъществото на насилието, което според него е винаги оправдано по отношение на враговете.

Неговият стил на работа не се харесва на мнозина. Най-проницателните командири не можели да не почувстват още тогава, че този човек има „железен юмрук“, че е трудно да бъде „тласнат“ към случайно решение, да се повлияе на замисъла му. Интересно в това отношение е писмото на Антонов-Овсеенко от 19 май 1919 г. до Централния комитет на РКП(б). Той се оплаква от „несправедливото отношение към него като командващ Украинската армия“. Отбелязвайки, че Центърът слабо го подкрепя в дейността му, той все пак пише, че „Лев Давидович разбира това“ (става дума за Троцки), но че „стига само другарят Сталин да тропне с крак, и украинските другари преминават от интриги към работа“. С това Антонов-Овсеенко косвено потвърждава способността на Сталин да влияе върху състоянието на нещата на фронта.

Понеже не познава тънкостите на оперативното изкуство, Сталин набляга главно на дисциплината, пролетарския дълг и революционната съзнателност, често пъти заплашва с „революционно възмездие“. След Царицин Сталин се почувствал значително по-уверен сред своите съратници в Централния комитет и в Съвета на народните комисари. Сега той е доста известен сред партийните ръководители, членовете на ЦК и военните кръгове. Наистина, когато е по фронтовете и изпълнява поръченията на Ленин, не проявява кой знае какви особени „военни способности“. Няма никакви обективни свидетелства, като например оценка на оперативната обстановка, изводи за съотношението на силите или издигане на някаква оригинална стратегическа идея, които да потвърдят неговите „големи способности“. „Насилственият“ стил, вкоренил се по-късно като командно-бюрократичен, може да смята за свой кръстник преди всичко Сталин. Оперативните становища на Сталин са твърде опростени, да не кажем примитивни. Ето един пример за неговите обичайни фронтови указания. По време на разговора по пряката телефонна връзка между члена на Революционния военен съвет на Южния фронт Й. В. Сталин и члена на Революционння военен съвет на 14-а армия Г. К. Орджоникидзе през октомври 1919 г. Орджоникидзе доложил, че армията му се готви да си върне обратно град Кроми. Нужни били подкрепления. Сталин отговаря: