Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Страната и народът са толкова уморени от войната, че всяка възможност за отдих се приема от повечето хора за спасителен шанс. Ленин и неговите най-близки съратници успяват не само да прозрат този шанс, но и да го използват. В историята има малко такива прецеденти на прозорливост и мъдрост при решаването на толкова сложни въпроси, каквито са въпросите за войната и мира. Ленин не се уплашва от обвиненията в „капитулантство“, „отстъпление“ и „разчитане на милостта на империализма“, с каквито го обсипват левите есери, „левите“ комунисти, фразьорите, разбиращи еднопосочно, примитивно същината на революционната чест. В ония драматични дни с него остават Зиновиев, Стасова, Свердлов, Соколников, Смилга и Каменев. В решителната минута и Сталин гласува за Ленин.

В своите речи вождовете на Октомврийската революция често пъти търсят аналогии и примери в историята на Великата френска революция. В началото на 1918 г., по-малко от половин година след победоносното Октомврийско въстание, настъпват събития, които ги карат да си спомнят за Вандея — обширна област в Западна Франция между Бретан и Лоара. През юни 1793 г. Вандея въстанала. Новото никога не се приема едновременно от всички. За неграмотните селяни, насъсквани от притиснатите до стената богати собственици и от фанатичното духовенство, революцията изглеждала като някакво загадъчно чудовище, което изяждало безразборно всичко хванало корен и станало навик в живота им. Кървавите междуособици обхванали Бретан, Нормандия, Поату, Бордо, Лимож. Вандея станала епицентър на провинциалната контрареволюция. „Вандея се превърнала — отбелязва П. А. Кропоткин — в гнойна рана на републиката“ 91 91 Кропоткин, П. А. Великая французская революция 1789–1793. М., 1979, с.355. , станала символ на жестоката гражданска война, подсилвана от чуждестранната намеса. В Съветска Русия зрее руска Вандея…

Отдихът е кратък. Още през март-април 1918 г. започва чуждестранната военна интервенция, която възражда надеждите на буржоазията и помешчиците за реванш. Навсякъде метежи, контрареволюционни акции на бялото офицерство, казаците, кулаците и националистите. Разорената от четиригодишната война страна се оказва не само в огнен обръч — тя цялата е в пламъка на войната. Републиката няма граници.

В Париж, Лион, Берлин, Токио, Вашингтон и в десетки други столици по света са уверени, че Русия е в агония. Това време съвпада с една от най-големите емигрантски вълни. Буржоа, помешчици, индустриалци, професори, значителна част от творческата интелигенция, високопоставени чиновници, напускат Русия. В статиите, изказванията и обръщенията си мнозина от тях не само описват ужаса, настъпил в страната след заграбването на властта от „тържествуващата простащина“, но и предричат скорошен край на съветите. М. И… Калинин, отговаряйки няколко години по-късно на публикациите в белогвардейския в. „Дни“, пише в „Известия“: „Сега вие сте жертвите, понасящи несгодите, донесени ви от гражданската война, но и вашите несгоди, колкото и да ви се струват големи, са капка в морето на народното страдание от 1914 до 1917 година. Вие не виждахте мъките на народа, заглушавахте ги с патриотическия си вой…“ 92 92 Известия, 8 июля 1923.

Краят на съветската власт изглежда близък. Още повече че започва истинско изтребване на комисари. В Петроград есерът Леонид Кенегисер поваля Мойсей Урицки; през юли белогвардейците убиват Семьон Нахимсон, прочутия комисар на латвийските стрелци. Комисарят по продоволствието в Туркестанската република Александър Першин загива в Ташкент от ръцете на метежници. На 18 май Фьодор Подтьолков и Михаил Кривошликов, прочути донски болшевики, увисват на белоказашка бесилка. Бившият генерал-лейтенант от царската армия Александър Таубе, преминал на страната на революцията и назначен за началник на Сибирския щаб, попада в ръцете на белогвардейците, бива измъчван и убит. Но най-страшният удар през 1918 г. контрареволюционерите нанасят в Москва. След като Ленин произнася реч пред работниците от завод „Михелсон“, есерката Фани Каплан стреля в него.

Кървава межда разцепва Русия. Вандеята на гражданската война; когато брат тръгва срещу брата, баща стреля срещу синове, залива многострадална Русия. Думите на Жан Жорес, отправени към Вандея през 1793 г., сякаш са написани и за гражданската война в Русия: „Колко много бесни страсти пламват в градовете, усетили острието на ножа почти до самото си сърце! Каква омраза ще лумне утре! Колко репресии и против врага, и против ония, които бъдат заподозрени, че са му били съучастници, помогнали му с активни действия или с инертността си!“ 93 93 Жорес, Ж. Социалистическая история французской революции. Т.6. М., 1983, с.208-209. По ожесточеността и непримиримостта си гражданската война в Русия е равна по сила на дълбоката класова ненавист, разделяща народа на два враждуващи лагера. Пленените почти никога не остават живи. В лазаретите белите вдигат на щиковете си ранените червеноармейци. Милосърдие в схватките няма. По фронтовете пирува тифусът. В овразите разстрелват заложници. Цената на живота спада. Класовият зов е по-силен от състраданието, милостта, мъдростта и разсъдливостта. Страната е залята от кръвта на синовете й. Война водят не само въоръжените сили на съперничещите си класи, в нея фактически участва и голяма част от населението. Главен катализатор и вдъхновител на тази война става чуждестранната военна интервенция. „Световният империализъм — отбелязва В. И. Ленин, — който всъщност предизвика у нас гражданската война, именно той е виновен за нейното протакане…“ 94 94 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.39, с.331.