Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

«От името на Съвета на народните комисари и правителството на Руската федеративна република известяваме правителствата и народите, воюващи против нас, както и съюзните и неутралните страни, че отказвайки се от подписването на договор, предвиждащ анексии, Русия от своя страна обявява състоянието на война с Германия, Австро-Унгария, Турция и България за прекратено.

Едновременно с това на руските войски ще бъде дадена заповед за пълна демобилизация по целия фронт.

Брест-Литовск,

10 февруари 1918 г.

Председател на руската мирна делегация:

След три дни на заседанието на ВЦИК Троцки се опитва да докаже, че неговото решение „революционизира“ революционното движение на Запад, че лозунгът „нито мир, нито война“ ще бъде подкрепен дори от германските войници. Но този прословут лозунг открива на агресора пътя към вътрешността на Русия. В историята и до ден-днешен авторството на тази фраза се приписва на Троцки. Но още през април 1917 г. френският посланик в Петроград Палеолог в доклада си до Париж оценява военните възможности на Русия като съюзник по следния начин: „В сегашния стадий на революцията Русия не може нито да сключи мир, нито да води война.“ 87 87 Paléologue, M. La Russie des tsars pendant la Grande Guerre. Vol. 3, Paris, p.245. Трудно е да се каже дали Троцки е знаел за „приоритета“ на оценката, направена от френския посланик.

Само след няколко дни германските войски започват настъпление по целия фронт. Немският ботуш марширува вече в Двинск, Венден, Минск, Псков и десетки други руски градове и села… Накрая след ожесточена дискусия ЦК взима решение със седем гласа за и четири против да подпише мира при поставените от германците условия.

По израза на Чичерин Германия, „опряла пистолет в челото на революционна Русия“, оформя грабителския мир. От страната се откъсват Полша, Литва, Естония, Курландия 88 88 Сега Курземе, историческа област в западната част на Латвия. — Б.пр. , Карс, Батуми, балтийските острови… Но на партията й предстои да отстоява този мир на VII предсрочен партиен конгрес и на IV извънреден общоруски конгрес на съветите, състояли се през март с едноседмичен интервал.

Нека веднага да кажем, че на този фон ролята на Сталин в повечето случаи е пасивна. Не толкова поради несъгласие с едното или другото становище, а просто защото не му е достатъчно ясен целият този сложен и динамичен проблем. На 23 февруари например на заседание на ЦК, когато Ленин, за да окаже натиск върху партийните си другари, преминава (в оная критична ситуация!) към заплахата, че ще излезе от правителството и ЦК, ако бъде отклонено предложението му да се подпише мир, Сталин се стъписва и се двоуми, успявайки все пак да зададе въпроса „Означава ли отказването от постовете отказване и от партията“, на което Ленин отговаря отрицателно.

Раздвоението, което рядко посещава Сталин, особено се проявява, когато се чуват гласове, че „честта на революцията стои по-високо от гибелта й“. Ломов направо заявява: „Не се плашете от оставката на Ленин. Революцията струва повече.“ Урицки казва, че с този „позорен мир няма да спасим съветската власт“. Под влиянието на тези противоречиви мнения Сталин, както се посочи вече, неочаквано заема неопределена, изчаквателна позиция: „Може да не се подписва мир.“ На това Ленин отговаря: „Сталин не е прав, когато казва, че можем да не подпишем. Тези условия трябва да подпишем. Ако не ги подпишете, вие ще подпишете след три седмици смъртната присъда на съветската власт. Тези условия не засягат съветската власт. У мене няма ни най-малка сянка от колебание. Аз поставям ултиматум не за да бъде отменен. Аз не искам революционна фраза.“ 89 89 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.35, с.359. Ленин твърдо, убийствено точно парира всички доводи на опонентите си. Когато той подлага тези леви и дуалистични позиции на унищожителна критика, Сталин някак изведнъж се успокоява и тръгва след вожда. При гласуването той вече поддържа Ленин.

В разгорещената борба на партийния конгрес Ленин успява да докаже колко жизнено необходим е тежкият избор. Раздвоен вътрешно, Сталин намира сили в себе си да върви докрай с вожда. Така както и Троцки остава докрай на своите позиции. В речта си на VII конгрес на партията заявява: „Въздържах се от гласуване в Централния комитет при решаването на този крайно важен въпрос по две причини: първо, защото не считам, че е решаващо за бъдещето на нашата революция едното или другото наше отношение към този въпрос… По въпроса за това, къде има повече шансове — там или тука, — аз мисля, че повечето шансове не са на страната, на която е другарят Ленин. И в Централния комитет се чуваше само един глас мирът да бъде незабавно подписан: това беше гласът на Зиновиев.“ Като говори за ония, които настояват за подписване на мир, Троцки заявява, че този път има „някои реални шансове. Обаче това е опасен път, който може да доведе дотам, че да спасяват живота, отказвайки се от смисъла му“ 90 90 VII съезд Российской коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М-П., 1923, с. 78, 79, 86. .