Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Член на партията от края на 90-те години на миналия век, член на ЦК от 1912 г., член на различни съвети, комитети, редакции, народен комисар по въпросите на националностите — всичко това му създава само официален (в известен смисъл бюрократически) статут. Присъствието на Сталин на многобройните заседания, съвещания и конференции се обяснява само с това, че влиза във висшите ешелони на ръководството. Тия участия му дават възможност да се запознае с много хора, да ги изучи, по-дълбоко да вникне в механизма на работата в партийния апарат, да натрупа политически опит. И главното — да заслужи оценката на Ленин като един сигурен политически функционер, способен не само за праволинейни решения и действия, присъщи на обикновения изпълнител, но и за умели компромиси, лавиране, съзиране на главната брънка в широкия спектър от възникващи проблеми. В октомврийския болшевизъм Сталин е центрист, умеещ да изчаква и да се приспособява.

В Октомврийската революция Русия излиза от бреговете си. Социалният порой помита всичко по своя път. Първият месец на първата година от новата история на Съветска Русия се оказва изключително бурен и триумфален за болшевиките. Сравнително немногобройната партия дори в навечерието на 1917 г. за няколко месеца се превръща в мощна политическа сила. Но „меденият й месец“ е твърде кратък. Отсрочените проблеми надвисват с цялата си острота още в края на незабравимата година, криейки страшна, смъртоносна опасност. След като вземат властта, болшевиките обещават на народа земя, хляб и мир. Земя те започват да раздават. А земята дава надежди за хляб. Но мирът зависи не само от болшевиките; както не може да се ръкопляска само с една длан, така и мир не може да се постигне едностранно. А още повече справедлив, демократичен мир без анексии и контрибуции… Как да бъде постигнат, когато пълчищата на Хабсбургите и Хохенцолерните вече погазват западните руски земи?

Никой не е разбирал така остро драматизма на момента както Ленин. Само няколко дни след като става председател на Съвета на народните комисари, той инструктира А. А. Йофе и го изпраща начело на делегацията за преговорите с германското командване.

Първоначално се създава впечатление, че ще бъде постигнат бърз успех, защото още на 2 декември 1917 г. се подписва примирие за срок до 1 януари 1918 година. Скоро след това започват преговори за мир. Каменев и някои други болшевики и леви есери пристигат при Йофе като подкрепление. Но обстановката се променя: в Берлин вземат връх шовинистичните сили, които си поставят за цел да извлекат максимално възможното. Там вече знаят, че руските окопи са наполовина празни и зад гърба на съветската делегация се рее само сянката на една предишна сила. Немците поставят условия за мир с анексии, заплашващ Русия със загуба на обширни територии.

Вождът на революцията проявява необикновена прозорливост и воля. Ако не подпишем мира — тежък и несправедлив, — селската армия, изтощена непоносимо от войната още след първите поражения — вероятно, дори не след месеци, а след седмици — ще свали социалистическото работническо правителство. 85 85 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.35, с.250. И тъй, става дума за съдбините на революцията. На съвещанието на ЦК по въпроса за мира се сблъскват две противоположни гледни точки: на Ленин и на „левите“ комунисти. При гласуването противниците на мира, привържениците на „революционната война“ отначало получават мнозинство.

„Левите“ комунисти, към които трябва най-напред да отнесем Бухарин, Бубнов, Преображенски, Пятаков, Радек, Осински и Ломов, предлагат да се заложи на разрастването на революционното движение в Европа. Без незабавен революционен взрив в Европа нашата революция ще загине, заявява Пятаков. „Левите“ смятат, че революционната война против германския империализъм е в състояние „да подтикне“ пролетариата към революционни действия против собствените му правителства. Трябва да кажем, че революционните симптоми, наблюдавани в много европейски страни, „левите“ тълкуват като начало на континентален пожар — детонатор за световна революция.

Известно е, че Троцки, възглавил през следващия етап съветската делегация в Брест-Литовск, прави неочаквана крачка, въпреки че съотношението на силите в ЦК към момента на заминаването му се изменя в полза на привържениците на мира. На 10 февруари 1918 г. след кратки дебати по странични въпроси той заявява ненадейно, че преговорите се прекъсват. „Нашият войник орач — казва той — трябва да се върне на нивата си, за да обработва мирно още тази пролет земята, която революцията предаде от ръцете на помешчика в ръцете на селянина. Нашият войник работник трябва да се върне в работилницата, за да произвежда там не оръдия за разрушение, а оръдия за съзидание… Ние излизаме от войната… Ние ще издадем заповед за пълно демобилизиране на нашите армии… Във връзка с това изявление — продължава Троцки — ви предавам следната писмена и подписана декларация: