Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Днес всеки ученик знае, че призивът на Ленин намира благодатна почва. Социалистическата революция е извършена. Първите й резултати със световно значение са затвърдени на II общоруски конгрес на съветите на работническите, войнишките и селските депутати, открит на 25 октомври вечерта. В президиума на конгреса са избрани болшевиките Ленин, Зиновиев, Троцки, Каменев, Склянски, Ногин, Криленко, Колонтай, Риков, Антонов-Овсеенко, Рязанов, Муранов, Луначарски и Стучка и левите есери Камков, Спиридонова, Каховска, Мстиславски, Закс, Карелин и Гутман. Сталин просто изчезва от събитията през тия дни. Във Военнореволюционния комитет на Петроградския съвет той изпълнява текущите поръчения на Ленин, предава циркулярни нареждания до комитетите, участва в подготовката на материалите за печата. Нито в един от отнасящите се до тези исторически дни и нощи архивни документи, с които успях да се запозная, името му не се споменава.

На конгреса Мартов се опитва да предложи резолюция за необходимостта от мирно решаване на кризата: есерът Генделман се мъчи да натрапи от името на ЦК на партията на социалистите революционери (ПСР) резолюция, осъждаща „заграбването на властта“ (но дори сред есерите тя събира само 60 гласа при 93 против). Бундът, както и десните есери, се обявява против завземането на властта. Меншевиките интернационалисти и поалей-ционистите 77 77 Поалей-ционисти (ПЦ) — дребнобуржоазни еврейски националистически организации, опитвали се да съчетаят идеите на социализма с ционизма. напускат конгреса. А през това време, към два часа през нощта, Зимният дворец е превзет. (За неосведомените читатели днес нищо не говорят имената на бившите министри във Временното правителство Кишкин, Палчински, Рутенберг, Бернацки, Вердеревски, Маниковски, Салазкин, Маслов и други, които били затворени по заповед на Антонов-Овсеенко в Трубецкия бастион на Петропавловската крепост.) Конгресът продължава работата си чак до сутринта…

Джон Рид описва атмосферата там така: „Влязохме в огромната заседателна зала, провирайки се през разбушувалата се тълпа, струпана край вратите. Осветени от огромните бели полилеи, по пейки и столове, по пътеките, по первазите на прозорците, дори по краищата на подиума за президиума седяха представителите на работниците и войниците от цяла Русия. Ту в тревожна тишина, ту в адски шум чакаха звънеца на председателя. Залата не се отопляваше, но в нея беше горещо от изпаренията на замърсени човешки тела. Вдигаше се нагоре неприятен син тютюнев дим и увисваше в спарения въздух.“ 78 78 Рид, Дж. Десять дней, которые потрясли мир. М., 1957, с.89.

На този конгрес се приемат прочутите Ленинови декрети за земята и мира. Конгресът избира Общоруски централен изпълнителен комитет (ВЦИК) в състав от 101 човека, в който болшевиките имат вече 62 места. Но в ръководството им няма единство. Каменев, Зиновиев, Ногин и Милютин смятат за необходимо властта да бъде поделена с другите партии. Като едно от условията за създаване на коалиционно социалистическо правителство съглашателите искат отстраняването на Ленин и Троцки от него. Развихря се ожесточена политическа борба. На страната на Ленин са Бубнов, Дзержински, Сталин, Свердлов, Стасова, Троцки, Йофе, Соколников и Муранов.

Как се е държал Сталин в критичните октомврийски дни? Каква е била истинската му роля? Защо името му се среща извънредно рядко в революционните хроники, макар че редовно, почти винаги влизал в различните ръководни органи?

Отначало няколко документални данни. Ето как се оценява неговата роля в революцията в кратката биография: „Ленин и Сталин са вдъхновителите и организаторите на победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Сталин е най-близкият сподвижник на Ленин. Ръководи непосредствено цялата работа по подготовката на въстанието. Неговите пътеводни статии се препечатват в областните болшевишки вестници. Сталин вика представителите на областните организации, инструктира ги и набелязва бойните задачи за отделните области. На 16 октомври Централният комитет избира партиен център по ръководенето на въстанието начело с другаря Сталин.“ 79 79 И. В. Сталин. Краткая биография, с.65. И толкоз, ни повече, ни по-малко. Хвалебствията са явни: само Ленин и той, Сталин. Ръководи не иначе, а с „извикване“ й с „инструктажи“. Но това е взето вече от практиката и терминологията на 30-те години. Авторите на биографията са били затруднени да кажат нещо конкретно, защото в дните на революционния апогей Сталин нищо не е „ръководел“, нищо не е „направлявал“ и никого не е „инструктирал“, а само е изпълнявал текущите поръчения на Ленин, решенията на Военнореволюционния комитет при Петроградския съвет.