Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По поръчение на ЦК Сталин организира заедно с други партийни другари преминаването на Ленин в нелегалност. Известно време Ленин живее в квартирата на С. Я. Алилуев. В началото на юли тук се провежда съвещание на членовете на Централния комитет на партията, на което заедно с Ленин, Ногин, Орджоникидзе, Стасова и други присъства и Сталин. Повежда се спор, как да се реагира на искането на властите Ленин сам да се предаде в ръцете на „правосъдието“. Преди това съвещание Ленин заявява: „Ако правителството издаде заповед за арестуването ми и тази заповед бъде одобрена от ЦИК, аз ще се явя на посоченото ми от ЦИК място, за да бъда арестуван.“ 66 66 Ленин. В. И. Събр.съч. Т.49, с.443. Мненията се разделят. Отначало мнозина се изказват Ленин да се яви пред съда при определени гаранции от страна на ЦИК. Но М. И. Либер и Н. А. Анисимов (членове на ЦИК, меншевики) заявяват, че „никакви гаранции не могат да дадат“. В условията на разюздана кампания в печата против Ленин и други ръководители на болшевишката партия става ясно, че реакцията гори от желание да си разчисти сметките с вожда. След дълги обсъждания убеждават Владимир Илич да се откаже от явяването си пред съда и да се скрие за известно време извън Петроград. 67 67 В. И. Ленин, Биографическая хроника. Т.4, с.282. Отначало Сталин няма определено становище, но после се обявява решително против явяването на Ленин пред съда. С присъщата си категоричност Сталин недвусмислено отсича: „До затвора юнкерите няма да го заведат. Ще го убият по пътя. Трябва да скрием на сигурно място другаря Ленин…“

Сталин има предостатъчно основания за това. В мемоарите на В. Н. Половцов, бивш член на Държавната дума, се отбелязва, че офицерът, изпратен в Териоки 68 68 Сега град Зеленогорск, на брега на Финския залив. — Б.пр. да задържи Ленин, го попитал: „Как да ви доставим този господин — в цял вид или на късове?“ „Аз му отговорих усмихнато, че арестуваните често правят опити за бягство.“

Задачата да бъде изпратен Ленин на сигурно място е възложена на Сталин. Тук несъмнено е взет предвид опитът му на конспиратор. Планът за извеждането на Ленин от Петроград е изработен и обмислен от верни хора.

В ония дни, пълни с драматизъм и социално напрежение, в личния живот на Сталин се случва нещо важно: запознава се с дъщерята на Алилуев Надежда, бъдещата му втора жена. Сталин е двайсет и две години по-стар от нея. Със семейство Алилуеви се познава от края на 90-те години, от времето, когато е в Баку. Между другото Светлана Алилуева, дъщерята на Сталин, в своите спомени „Двайсет писма до приятеля“ твърди, че през 1903 г. Сталин спасил бъдещата си съпруга, когато като двегодишно момиченце паднала в морето. Твърде е възможно, като е слушала по-късно това, Надежда Алилуева да го е възприела романтично, с известен оттенък на мистицизъм.

Връщайки се един ден вкъщи, Надежда Алилуева заварва квартирата пълна с непознати мъже. Те я разпитват предпазливо за обстановката в града. Девойката разказва възбудено как чула на улицата, че виновници за юлското въстание са „тайните агенти на Вилхелм“. Че те вече бягали с подводница към Германия и че главният сред тях бил Ленин… Когато научава, че героят на слуховете от улицата е в бащиното й жилище, дъщерята на Алилуев страшно се развълнувала…

След като разпитват смутената девойка, те обобщават: предложението на Орджоникидзе и Ногин Ленин да не се явява на съд е правилно — готви се убийството му. И решили, че Ленин трябва да се гримира, да си смени дрехите и да бъде заведен отначало в Сестрорецк, а после във Финландия. С. Я. Алилуев по-късно си спомня: „Вечерта всички се запътихме към Приморската гара. Пред нас вървеше работникът Емелянов, член на партията от 1904 г. Зад него на близко разстояние вървяха Владимир Илич и Зиновиев, а пък аз и Сталин вървяхме зад всички. Влакът вече беше на перона… Тримата пътници седнаха в последния вагон. Със Сталин дочакахме благополучното потегляне на влака и се върнахме обратно.“

В своите спомени Сергей Яковлевич допуска една неточност. Зиновиев не е бил сред изпращачите; по онова време той е в нелегалност. Освен от С. Я. Алилуев Ленин е съпровождан от работника В. И. Зоф и от Й. В. Сталин.

Една от брънките, свързващи Ленин с ЦК, ще стане отсега нататък Сталин. Има всички основания да се предполага, че Ленин му се е доверявал, давал му е необходимите инструкции и съвети. Така например малко преди VI конгрес на партията Сталин се среща с Ленин. 69 69 ЦПА ИМЛ, ф.4, оп.3, д.813. Естествено, за тези срещи няма никакви стенограми, но върху всички най-важни документи на конгреса личи печатът на мисълта и волята на Ленин. Ленин се радвал, че присъстващите делегати представяли вече около 240 хиляди партийни членове. За четири месеца редовете на партията нараснали три пъти! В този факт вождът на революцията вижда важно доказателство, че взетият курс е правилен. Лениновите трудове „Политическото положение“, „За лозунгите“, „Отговорът“ и други стават основа на приетите от конгреса резолюции. В специална резолюция се потвърждава, че решението Ленин да не се яви пред съда е правилно. Конгресът поддържа избраната от него линия на въоръжено въстание.