Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По-късно Сталин си спомня, че още вечерта на 3 април „много неща са му станали значително по-ясни“. Въпреки че идва отдалече, Ленин по-ясно от всички видял и разбрал историческото своеобразие на момента, сякаш бил постоянно в самия водовъртеж на събитията. На другия ден Сталин, слушайки в Таврическия дворец Ленин, който провъзгласява и разяснява в речта си своите знаменити десет тезиса, влезли в историята като „Априлски“, все повече и повече ще се възхищава от титаничната мощ на ума му. Тезисите, неоставили камък върху камък от тактиката „доколкото — дотолкова“, показват опасността от изчаквателния, пасивния курс.

Но за съратниците на Ленин признатият техен вожд не бил „неприкосновен“. Обстановката е толкова своеобразна, а тезисите на Ленин толкова нови и смели, че дори мнозина от ръководните партийни работници се оказват неподготвени да приемат неговата програма. Чули се гласове: в чужбина Ленин се е откъснал от руската действителност, изпаднал е в краен радикализъм. За Сталин след неговия предпазлив доклад на мартенското съвещание на болшевиките Лениновите изводи звучат като пряк упрек. По-късно Суханов пише, че след речта на Ленин „на мнозина свят им се зави“. На събранието на болшевиките, състояло се на 4 април, където Ленин за пръв път обявява своите тезиси, в тяхна подкрепа се изказва само Александра Колонтай. Мнозина критикували и подлагали на съмнение изводите на Ленин. И не само Зиновиев, Каменев и Троцки, както бе прието да се смята у нас по-рано. Така е и след революцията, Ленин сам настоявал за това. Например през май 1919 г. Антонов-Овсеенко изпраща рязко писмо до ЦК, в което изразява несъгласие с Лениновата оценка на есенното положение в един от секторите на Южния фронт. В това няма нищо необичайно. Откровеното излагане на възгледите било норма. Ленин възложил на специалисти от Революционния военен съвет да дадат компетентното си заключение.

Скритото възхищение на Сталин от Лениновата духовна сила не е израз на уважение към вожда, а до голяма степен способност да се оцени новото в Лениновата идея. Между другото, не всички и невинаги са могли да правят това. До VII партийна конференция гениалните „Априлски тезиси“ не били поддържани от мнозинството в Петроградския комитет. Ленин изведнъж остава в малцинство, но не прави трагедия от това, както и не изтъква триумфа си, когато мнозинството е на негова страна — а това, разбира се, става много по-често. Той винаги служи на истината. Механичното, автоматичното мнозинство може да бъде по-малко ценно от случаите, когато се излагат и разкриват различни схващания, гледни точки, нови оригинални подходи. Ако смятам себе си за прав, не е страшно да остана и в малцинство. В такъв случай, казва Ленин, „по-добре е да останеш сам, като Либкнехт: един срещу 110“ 59 59 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.31, с.110. .

След идването на Ленин се променя и „Правда“. Редактор на централния партиен орган става Владимир Илич. Изчезват съглашателските, оборонческите нотки. Сталин продължава да работи в „Правда“, но пак публикува както и по-рано само кратки бележки, реплики, съобщения по текущи политически въпроси и събития.

На VII общоруска конференция на РСДРП(б), състояла се от 24 до 29 април 1917 г., основа на взетите решения стават Лениновите тезиси. За първи път се обнародва, че присъстващите на конференцията 151 делегати представят 80-те хиляди членове на партията. И на тази шепа хора в сравнение с многомилионното население на Русия предстояло само след няколко месеца „да разтърси света“. На конференцията Ленин диалектически задълбочено отговаря на въпросите, поставени от руската революция: за преминаването й от буржоазнодемократичен към социалистически етап, за отношението на пролетариата и неговата партия към войната и Временното правителство, за ролята на съветите и за спечелването на мнозинство в тях, както и на много други въпроси.

На конференцията се разгръща разгорещена полемика. Каменев критикува Ленин, че недооценява открилите се възможности и че именно затова трябва да се работи в блок с Временното правителство. 60 60 Протоколи УП конференции РСДРП(б). М., 1980, с.80. Несъгласие с Ленин изразяват Смидович, Риков, Пятаков, Милютин, Багдатиев. Ще дойде време и всички тези изказвания Сталин ще квалифицира като „предателски“, „враждебни“, „контрареволюционни“. Във всички случаи ще бъдат вписани в регистъра на „престъпленията“. След изказването на Бубнов за формите на контрола върху Временното правителство „отгоре“ и „отдолу“ в подкрепа на Лениновите тезиси се изказва Сталин. Но речта му е бледа и недостатъчно убедителна поради слабата аргументация. Известно е, че аргументите са мускулите на идеите. Но Сталин не могъл да посочи убедителни съображения за отхвърляне на поправката, предложена от Бубнов. По-съществен е докладът му по националния въпрос, в който се прокарва мисълта, че „организирането на пролетариата в дадена държава по националности води само до гибелта на идеята за класова солидарност“ 61 61 Сталин, И. В. Соч. Т.3, с.55. . За пролетариата на една многонационална държава най-верният път е създаването на единна партия. Затова предложенията на Бунда 62 62 Бунд (на идиш Bund — съюз) — Общ еврейски работнически съюз в Литва, Полша и Русия, опортюнистична дребнобуржоазна националистическа партия, основана във Вилно през 1897 г. През 1917 г. поддържа Временното правителство. — Б.пр. за тъй наречената „културна автономия“, казва Сталин, са противоинтернационални. Добросъвестно наистина, но бледо изпълнил ролята си на „твърд практик“. Общо взето, в ония напрегнати дни Сталин гледал да се държи „в средата“, смятайки, че в калейдоскопа на бързите промени това е най-удобната позиция.