Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Тези предоктомврийски люшкания на Сталин си имат причина. Той няма изработена собствена концепция за реализиране на великата идея. Във Февруарската революция и в дните на октомврийския щурм релефно се открояват слабите му страни: „плитка“ теоретична подготовка, ниска способност за революционно творчество, неумение (все още!) да превърне политическите лозунги в конкретни програмни насоки. Никой никога не е упреквал Сталин, че се е отклонявал от борбата, че е търсел лесни пътища, че се е страхувал да се противопостави на политическите си противници. Недостиг на воля у този човек не е имало. Но внимателният изследовател на политическата съдба на Сталин ще отбележи: като професионален революционер е имал едно, макар и не единствено, твърде уязвимо място. Знаел го е и той. Когато трябвало да отиде в някой цех, завод, военна част или на уличен митинг, у Сталин, както вече се отбеляза, се появявало чувството на вътрешна неувереност и тревога, което той с течение на времето се научава да потулва. За разлика от мнозина други революционери него никога не го е теглило към местата с много хора. Не обичал, а май и не умеел, да говори добре пред публика. В един документ от началото на 20-те години е приведена оценка на работника И. Козбев, който през април 1917 г. слушал Сталин на митинг на Василиевския остров: „Уж всичко, което рече, беше правилно, ясно и просто, но кой знае защо, не запомних нищо от изказването му.“

Особено му е трудно да говори пред масите, когато идват Ленин и Троцки, когато тръгват по митинги и събрания Луначарски, Володарски, Каменев, Зиновиев и други блестящи оратори. Троцки например предпочитал като постоянно място на речите си цирк „Модерн“, винаги претъпкан със слушатели. Често го занасяли на трибуната на ръце, над главите на хората. Създавало се впечатление, че понякога измествал съдържанието на речта си на заден план, обръщайки особено внимание на емоционалното й въздействие върху съзнанието на слушателите. „През първите седмици от пребиваването си в Петроград — пише в записките си Суханов, — след като завършеше поредната си реч в «Модерн», Троцки се втурваше бързо към Обуховския завод, оттам към Трубочния, после към Путиловския, след това към Балтийския, от Манежа — в казармите; човек оставаше с впечатлението, че е говорил едновременно на всички тия места.“ На Сталин му било трудно, просто не било по силите му „да се мери“ с този Цицерон на революцията. Троцки се опиянявал от нарастването на своята популярност, умеел може би като никой друг да възпламенява хората. Когато слушал изказването на Троцки на някое заседание или съвещание, Сталин винаги изпитвал към този човек неотслабваща омраза, граничеща със завист. Троцки привличал вниманието на всички. Не като Сталин, когото Троцки, особено преди октомврийските събития, буквално „не забелязвал“.

Вместо публичните изказвания Сталин предпочита да пише статии, отзиви, да дава реплики във вестниците по повод на едни или други политически събития. След завръщането си от заточение, от средата на март до октомври 1917 г., Сталин публикува в „Правда“, „Пролетарий“, „Солдатская правда“, „Пролетарское дело“, „Рабочий и солдат“, „Рабочий“, „Рабочий путь“ и други издания повече от шейсет статии и бележки. Посредствен публицист, повтаряйки се отново и отново, той е доста последователен и неизменно категоричен в изводите си. Харесвали му заради тяхната като в латинска пословица яснота религиозните догми, макар да ги отхвърлял по съдържание. Не без причина всичко в работите му е елементарно просто: в тях няма дълбокомислени термини, сложни дефиниции, логически хитрувания. В повечето от неговите непретенциозни статии са изложени ясно прости истини, които обаче не биха привлекли след десетина години вниманието на хората, ако техен автор не е Сталин.

Повече му допада работата в „щаба“, в управляващите органи — Бюрото, Комитета, Съвета. Още през март Бюрото на ЦК към останалите поръчения прибавя още едно: делегира Сталин в състава на Изпълнителния комитет на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати. Бюрото се събирало почти всеки ден, обсъждало най-различни въпроси от революционната практика и възлагало на своите членове нови и нови задачи. По този начин Сталин участва в установяването на постоянни връзки с партийните организации в Задкавказието и в други райони.

По същото време в много губернии се създават обединени организации на болшевиките и меншевиките. ЦК се обявява против този съюз, макар че обективно погледнато, традиционното ни схващане за недопустимостта на такива обединявания в много отношения е твърде съмнително. Когато това подкрепя революцията в борбата й срещу самодържавието, а по-късно срещу буржоазията, очевидно, може да се разглежда като използване на политически компромиси за постигането на определени цели. Сталин проявява голяма енергия за разтурянето, ликвидирането на тези обединени организации. А може би е трябвало да се правят опити за засилване на болшевишкото влияние върху мислещите другояче?