Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Такъв въпрос не стои пред него — у Алилуеви. През тези дълги години, ако все пак от някого получава редовно писма, то те са само от Сергей Яковлевич Алилуев, бъдещия му тъст, болшевик, влязъл в нашата история главно с това, че през драматичните юлски дни на 1917 г. укрива в дома си Ленин от преследванията на Временното правителство.

Революциите се правят не от партии. „Не Държавната дума — Дума на помешчиците и богаташите, а въстаналите работници и войници свалиха царя“ 50 50 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.31, с.62. — пише през март Ленин. Но начело на въстаналитетрябва да бъде тяхната партия. Всички мисли на Ленин са свързани с Русия, където според неговите разбирания няма да е достатъчно да се отслужи панихида на мястото на останките от самодържавието. Нужно е да се върви по-нататък, непременно по-нататък!

До идването на Ленин особена роля изиграва Руското бюро на ЦК, в което през март са кооптирани нови членове. Сред тях е и Сталин. Бюрото утвърждава редакционния състав на „Правда“, в който влиза и той. Възстановяването на пролетарския вестник има огромно мобилизиращо значение.

Как се проявява Сталин във Февруарската, а по-късно и в Октомврийската революция? Каква е била истинската му роля? Какъв е бил в революцията — лидер, аутсайдер, статист? Анализирането на партийните документи и на други материали, както и свидетелствата на участници в събитията дават отговор на този въпрос.

Дълго време ролята на Сталин в революцията е представяна в невярна, фалшива светлина. В „Кратка биография“ се твърди, че „в този отговорен период Сталин сплотява партията за борба за прерастване на буржоазнодемократичната революция в социалистическа. Заедно с Молотов Сталин ръководи дейността на Централния комитет и на Петроградския комитет на болшевиките. В статиите на Сталин болшевиките получават принципни ръководни указания за тяхната работа“ 51 51 Сталин, И. В. Краткая биография. М., 1951, с.57. . Говори се като за вожд, лидер на революцията, заменилсякаш Ленин през този период. Както свидетелстват обаче историческите хроники, няма основания за такъв извод. Прекомерно далече е от истината. Сталин не е давал никакви „ръководни указания“. След пристигането си в Петроград той е един от многото партийни функционери. В документите от този период рядко, много рядко може да се срещне неговото име в списъците на определена група хора, изпълнявали поръчения на Централния комитет на партията. Да, в ония месеци Сталин участва във висши политически органи, но ни в един от тях не се изявява по-забележимо. Никой почти не го е познавал. Бил е незабележителен „представител на националностните покрайнини“. Не е имал абсолютно никаква популярност. Такава е истината.

Станалият бързо популярен след пристигането си Л. Д. Троцки, като описва този период от дейността на Сталин в книгата си „Февруарската революция“, отбелязва, че „положението в партията още повече се усложни към средата на март, след завръщането от заточение на Каменев и Сталин, които рязко завъртяха кормилото на официалната партийна политика надясно“. Троцки подчертава, че докато Каменев, живял заедно с Ленин години наред в емиграция, където се намирало главното огнище на теоретическата работа в партията, е израснал като публицист и оратор, то Сталин, така наричаният „практик“ без нужния „теоретически кръгозор, без широки политически интереси и без владеене на чужди езици беше неотделим от руската почва“. „Фракцията Каменев-Сталин все повече се превръщаше в ляв фланг на така наречената революционна демокрация и се приобщаваше към техниката на парламентарно-задкулисния «натиск» върху буржоазията…“ 52 52 Троцкий, Л. Д. Февральская революция. Берлин, Гранит, 1931, с.321-322, 325. Троцки обвинява Сталин в „оборончество“, което невинаги обаче е обективно. Но в разсъжденията му не може да не се доловят и верни нотки за липсата на мащабност в дооктомврийското мислене на Сталин, което понякога водело до тесен практицизъм, ограничен в рамките само на най-близката перспектива.

Февруарската революция не заварва Сталин напълнонеподготвен. Въпреки продължителния период на депресия той вярвал, че революцията е неизбежна. Именно вярвал, защото за него истината била неотделима от вярата в нея. Ако една истина не може да бъде облечена в одеянията на вярата, за Сталин тя е непълноценна. В това може и да няма нищо лошо, но винаги се крие опасността от поява на догматично мислене. Вярата в програмата, в курса, в решенията, в „линиите“ винаги помагала на Сталин да остане твърд и уверен в правотата на своите действия. Дали да има, или да няма революция, не зависело от него. Но че тя ще дойде, в това никога не се съмнявал. Люшкайки се в студения вагон от Ачинск до Петроград в началото на март 1917 г., Сталин преценява падането на самодържавието като факт от неизбежността на революцията. Вярвал, изглежда, че този исторически акт ще настъпи, докато още е жив. Но неочаквано почувствал, че в делото, на което е посветил целия си живот, както и в неговата лична съдба, историята открива за него не просто един шанс, а нещо повече.