Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Меншевишкият състав на съвета в съгласие с членовете на Думата, „думците“, одобрява предаването на изпълнителната държавна власт в ръцете на буржоазията, представяна от Временното правителство. Церетели и Керенски наляво и надясно разтръбяват тезата, че „новото революционно правителство ще работи под контрола на съвета“, че такава е „волята на историята“. Демагогията, патосът на промените и революционната фразеология насочват общественото съзнание към поддръжка на Временното правителство. Сталин, както и мнозина други, е понесен от потока на събитията.

Правейки всичко за победата на буржоазията, Керенски иска „за всеки случай“ да запази и представителите на династията. В една от своите статии, написана вече по време на бягството му — „Заминаването на Николай II за Тоболск“, — мимолетният галеник на историята, издигнат за кратко време от събитията на самия връх на буржоазната траектория, казва: „Въпреки клюките и инсинуациите Временното правителство не само можеше, но и беше решило още в самото начало на март да изпрати царското семейство в чужбина. На 7 (20) март самият аз на заседанието на Московския съвет, отговаряйки на яростните крясъци «Смърт на царя, екзекуция за царя!»“, казах: „Докато ние сме на власт, това никога няма да стане. Временното правителство е поело отговорността за личната безопасност на царя и на неговото семейство. Това задължение ще изпълним докрай. Царят със семейството си ще бъде изпратен в странство, в Англия. Аз сам ще го заведа до Мурманск.“

„Моето изявление — пише Керенски — предизвика сред съветските кръгове в двете столици взрив от възмущение… но вече през лятото, когато оставането на царското семейство в Царское село стана съвсем невъзможно, ние, Временното правителство, получихме категоричната официална декларация (от Англия — б.а. ), че преди края на войната достъпът на монарха и неговото семейство до територията на Британската империя е невъзможен.“ 48 48 Цит. по: Февральская революция, с.336-337. Именно тогава царят и семейството му са изпратени в Тоболск. Решавайки наред с другото и такива задачи, Временното правителство се опитва на всяка цена да нахлузи на революцията усмирителна риза. За да запази властта си, буржоазията, както споменава самият Керенски, възнамерявала да остави народа „да се изприказва“.

По думите на В. И. Ленин в оня момент революцията завършва своя първи етап. Двувластието приспива бдителността. Официално като че ли цялата власт принадлежи на Временното правителство, което държи в ръцете си стария държавен апарат, а до него в калейдоскопа на революционното всекидневие вдига шум Петроградският съвет на работническите и селските депутати. Една до друга съжителстват две диктатури: до момента ни една от тях не може да лиши другата от атрибутите й. Но като социална двусмисленост двувластието не може да спре революционното творчество на масите. Например на 2 март 1917 г. в „Известия“ е публикувана прочутата Заповед №1. Тя провъзгласява въвеждането на демократичните начала в армията: изборност на комитетите в частите, отменяне на военните чинове и титли, поддържане на разпорежданията на властите само в случай, че са одобрени от съветите, необходимост от спазване на революционната дисциплина, изравняване на войниците и офицерите по граждански права.

… Очите на Сталин се взират жадно в калейдоскопа на събитията. Той има вече своето място в тях, но бъдещето изглежда мъгляво.

Всичко това, ще повторя, става преди идването на много от революционерите в Петроград. Ленин все още само се готви да се промъкне в разбунената Русия, Троцки ще пристигне в града на Нева в началото на май, без още окончателно да е решил с кого ще тръгне — с меншевиките или с болшевиките. Меншевиките и есерите 49 49 Есери — съкратено от социалисти-революционери — най-голямата дребнобуржоазна партия в Русия (1901–1923 г., до 1917 — нелегална) — Б.пр. доминират в Петроградския съвет. С тяхна помощ започва да функционира безславно правителството на „десетте капиталисти и шестте социалисти“. Керенски, Церетели, Чернов, Скобелев и другите имат една-единствена грижа: да не допуснат „революционната енергия да се изплъзне от контрола им“.

… Всички тези особености и нюанси в политическата обстановка са все още непознати на Сталин. Взирайки се със своите „хлътнали, кафяви, с жълти петна“ очи в нижещите се навън бедняшки селца, разхвърляни из гигантската шир на селската страна, той „пътува към революцията“. А къде ще отседне?