Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Един от контрареволюционните дейци от онова време, В. В. Шулгин, живял почти цял век, в своите известни мемоари „Дни“ си спомня подробности за този акт. Когато по поръчение на Временния комитет на Държавната дума той заедно с А. И. Гучков пристига на 2 март 1917 г. в Псков, за да приеме отказването на царя от престола, двамата все още се надяват да спасят монархията. „Императорът — пише Шулгин — беше както винаги спокоен. След заплетената реч на Гучков Николай с монотонен глас, потискайки емоциите, произнесе:

«Аз взех решение да се откажа от престола. До три часа днес мислех, че мога да се откажа в полза на сина си Алексей… Но в оня момент променил решението си в полза на брат ми Михаил…»“

Ще направим едно отклонение.

По това време групата заточеници от Монастирское и Курейка са вече в Красноярск, Канск и Ачинск. Сталин и Каменев са в Ачинск. Посрещат възторжено известието за отказването на Николай от престола в полза на Михаил и за отказа на Михаил да приеме короната. Неочаквано за Сталин телеграмата с поздравления до Михаил „за неговото великодушие и гражданственост“ подписва и Каменев; Девет години по-късно този факт ще изплува на повърхността на едно заседание на Изпълнителния комитет на Коминтерна (ИККИ). Сталин ще се постарае да използва максимално „монархическата слабост“ на Каменев. Изказването му осветява и сякаш приближава онова далечно време през февруари-март 1917 г.

„Това се случи в град Ачинск през 1917 г. — започва необикновено възбудено Сталин, — след Февруарската революция, бях заточен там заедно с другаря Каменев. Имаше банкет или митинг, не си спомням добре, и на това именно събрание неколцина граждани заедно с другаря Каменев изпратиха телеграма до Михаил Романов… (Каменев се развиква от мястото си: «Признай, че лъжеш, признай, че лъжеш!») Каменев, мълчете, че по-лошо ще стане. (Председателстващият Е. Телман призовава Каменев да спазва реда.) Телеграмата до Романов като пръв гражданин на Русия била изпратена от неколцина търговци и другаря Каменев. Научих това на другия ден лично от другаря Каменев, който се отби при мене и каза, че е сглупил. (Каменев отново от мястото си: «Лъжеш, никога нищо подобно не съм ти казвал!») Телеграмата беше напечатана във всички вестници освен в болшевишките. Ето първия факт.

Втори факт. През април имахме партийна конференция и делегатите повдигнаха въпрос, че заради тази телеграма такъв човек като Каменев в никакъв случай не бива да бъде избран в ЦК. На два пъти бяха свикани закрити заседания на болшевиките, където Ленин защитаваше другаря Каменев и едва успя да го запази като кандидат-член на ЦК. Само Ленин можеше да спаси Каменев. Аз също защитавах тогава Каменев.

И трети факт. Съвсем правилно тогава «Правда» се присъедини към текста на опровержението, което публикува другарят Каменев, тъй като това беше единственото средство да се спаси Каменев и да се предпази партията от ударите на враговете. И тъй, вие виждате, че Каменев е способен да излъже и да заблуди Коминтерна.

Още две думи. Тъй като тук другарят Каменев се опитва вече по-слабо да опровергае онова, което е факт, ще ми разрешите да събера подписи от участниците в априлската конференция, от ония, които настояваха за изключването на другаря Каменев от ЦК заради тази телеграма. (Троцки от мястото си: «Само че подписът на Ленин ще липсва.») Другарю Троцки, по-добре да си мълчите! (Троцки отново: «Не плашете, не плашете…») Вие вървите против истината, а трябва да се боите от истината. (Троцки от мястото си: «Това е Сталиновата истина, това е грубост и нелоялност.») Аз ще събера подписите, тъй като телеграмата е подписана от Каменев…“ 41 41 Архив ИККИ, ф.555, оп.I, д.2802, л.1-2.

Изпреварихме времето. Но предадохме тук спор, засягащ събития от началото на 1917 г. Дори Каменев, който смятал себе си за последователен марксист, виждал тогава във „великодушието на Михаил“ придобивка за революцията. Днес, не ще и дума, „всичко ни е ясно“ за онова вече далечно време. А тогава маневрите на царя и на буржоазията можели да натикат в задънена улица и някои членове на ЦК на партията…

Да се върнем отново към мемоарите на Шулгин. Отказването на царя от престола изразява с патетична фраза: „В същия момент аз като че ли чух как тъжно иззвънтя тристагодишният метал, ударил се в калния паваж. Петропавловската катедрала разрязваше небето с острия си връх. Отблясъците бяха кървави.

За няколко дни — продължава Шулгин — присъствах при абдикацията на двама владетели (има предвид и Михаил). Създаде се впечатление, че всички ние сме се изкачили на ешафода. На съвещанието на членовете на комитета към Държавната дума Милюков и Гучков молеха великия княз Михаил Александрович, все още запазен външно, висок, слаб, да приеме престола.