Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Отговорен ръководител на ТАСС

Я. Хавинсон

Към писмото бил приложен документът за „съгласуване“:

„До В. И. Ленин, чрез Крупска, в Краков. 7 март 1912 г.

Пратката с литература около два пуда докарахме. Средства нямаме ни копейка. Съобщете където трябва, нека да изпратят хора за смяна или да пратят пари…

Сталин слага резолюция върху документа:

„Писмото на Чижиков не е мое писмо, макар известна време да носех името Чижиков.

Той би могъл да добави, че е „носел“ не само името Чижиков, но също така Иванович, Чопура, Гилашвили. В случая или са „нарекли“ някого Чижиков, или Сталин е сметнал, че това писмо не го „издига“, но едно е ясно: „вождът“ не поискал, макар и временно, макар и мислено, да се върне към миналото. Дори във връзка с Ленин.

От конспиративното изкуство преди революцията Сталин извлича доста голямо умение да се преобразява. Един бил в Политбюро, друг — изказвайки се на конгрес, трети — разговаряйки със стахановци. Не всички са можели веднага да забележат тези промени. В тесен кръг можел да бъде по-суров, отколкото „явявайки се пред народа“. За това свидетелстват хората, работили дълго с него. В живота всички ние играем своите социални роли. Добре или лошо. Разбираме ли това, или не? Мнозина са естествени в своята роля: на трудов човек, на майка, на баща, на учител, на син, на дъщеря. Най-искрените „актьори“ са децата. Обаче мнозина от ония, които се намират по високите етажи на социалната йерархия, именно „играят“ ролята си. Понякога фалшиво. Друг път естествено. Но… играят. Може би, защото намиращият се по върховете човек попада в полезрението на мнозина, които забелязват дори дребните неща. А властта на човека над другите хора винаги зависи не само от силата му, но и от впечатлението, от това, как „изглежда“ външно, от привлекателността или непривлекателността му като ръководител. Когато бил в Курейка, Сталин още не се замислял по този въпрос. После ще го разбере. Още повече че преди революцията малцина се вглеждали по-внимателно в Сталин. В непредставителната му фигура, тихия говор и предпазливите му маниери никой не можел да съзре бъдещия диктатор.

Работата на Сталин в Баку, Кутаиси и Тифлис показва, че Коба има сравнително добри организаторски способности. Но още тогава прозорливите нелегални забелязват, че той гледа на партийните организации като на апарат, на механизъм, на машина за реализиране на едни или други решения. Болшевиките А. С. Енукидзе, П. А. Джапаридзе, С. Г. Шаумян например били по-известни сред работниците, отколкото Джугашвили. Без да им отстъпва по марксистката си подготовка и по опитност в нелегалната дейност, Джугашвили явно изостава от тези признати лидери на Задкавказието по популярност. Нямал още апарата, който ще се появи по-късно, за да му създава упорито тази популярност.

Идвал краят не само на заточението на Сталин. Летяла стремглаво към финала и династията на Романовите. Малцина само можели да предположат, че многовековната сграда на самодържавието ще рухне след по-малко от година и ще стане арена на борбата между двете начала: новото, революционното, и старото, консервативното. Своята роля в тази борба ще изиграе и човекът, чийто анфас и профил са дотогава съвсем непознати в Русия.

Може ли бъдещето да изпраща сигнали? Кой ще ни каже? Дали това не става само в легендите, митовете, пророчествата и предсказанията? Промъкналите се до Курейка оскъдни вести раздразват въображението, предизвикват горещи спорове, разтуптяват сърцата и пробождат слепоочията. Сталин някак изведнъж усеща как иззад хоризонта се приближава едно бъдеще с неясните очертания на някаква мъглява надежда. Защото само революцията може да промени съдбата на заточеника. В обикновения живот той е обречен на живуркане. Ни професия, ни свой дом. А най-страшното за човека е, когато нийде не го чакат. Революционните тласъци стряскат Сталин. Расте надеждата и издухва някъде в дълбините на зъзнещите снежни равнини неверието, съмненията, колебанията. И самият живот е комай една вечна надежда. Щом умре и тя, човек няма повече какво да прави на тая земя…

Сигурно в навечерието на новата 1917 г. Сталин е предусещал, че отново ще се окаже в града на Нева, където преди четири години така глупаво го спипва тайната полиция на вечеринката, уредена от Петербургския комитет на болшевиките в залата на Калашниковата борса. У всички заточеници запламтява буйно копнежът им за свобода — да идат там, където нагряват буреносни събития.