Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Обикновено заточените и арестуваните революционери, както се посочва в спомените им, четели много. За тях затворът бил своеобразен университет. Орджоникидзе си спомня, че в Шлиселбургската крепост прочел Адам Смит, Рикардо, Плеханов, Богданов, Уилям Джеймс, Ф. У. Тейлър, Бекер, Ключевски, Костомаров, Достоевски, Ибсен, Бунин… 25 25 Орджоникидзе, З. Г. Путь большевика. М., 1956, с.128-129. Сталин също много четял и винаги се удивлявал колко беззъбо се бори царският режим със своите „гробокопачи“ — можело да не работят, да четат колкото си щат и дори да бягат. За да избягаш от заточение, общо взето, било нужно само да имаш желание. Може би още тогава е стигнал до извода, който обявявал после неведнъж на всеослушание: силната власт трябва да има силни наказателни органи. След като става „вожд“ и устройва кървава чистка в държавата, Сталин се съгласява с предложението на Ежов да бъде изменен режимът за издръжката на политическите затворници. Именно по негово настояване на февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 г. в резолюцията по доклада на Ежов е внесен специален пункт, в който се казва, че „затворническият режим за враговете на съветската власт (троцкисти, зиновиевци, есери и др.) е недопустим. Прилича повече на принудителни почивни домове, отколкото на затвори. Допуска се общуване, свободна връзка чрез писма, получаване на колети и т.н.“ 26 26 ЦПА И МП, ф.17, оп.2, д.577, л.18-25. . „Мерки“, разбира се, били взети. За никакви „университети“ за нещастниците не може и дума да става. Хората, попаднали в далечните лагери по време на Сталиновото единовластие, водят отчаяна борба за оцеляване. Далеч не всички успяват да оживеят.

Дори отделните случки на бягство били рядко събитие и за тях се докладвало на Сталин. Така например на 30 юни 1948 г. министърът на вътрешните работи съобщава на Сталин и Берия:

„МВР на СССР докладва, че на 23 юни т.г. от Обския изцравително-трудов лагер при Северното железопътно строителство на МВР на СССР група затворници на брой 33 души, след като са обезоръжили двамата охраняващи ги войници и взели две карабини с 40 патрона, забягнали нагоре по левия бряг на Об…

Към 29 юни от избягалите 4-ма са убити, 12 са задържани, останалите се преследват…

Сталин се разпоредил отговорното лице да замине на местопроизшествието и да организира залавянето на останалите, като обезателно му докладва след завършване на „операцията“ Жандармското управление на царя нищо не представлява пред наказателните органи на Сталин.

Когато четял вестници, пристигащи с голямо закъснение в Туруханския край, в пощенската станцийка на Курейка, бъдещият „вожд“ не може да не е усещал, че назряват големи събития. Но когато се разразява кървавата световна война, у заточеника изчезват и последните признаци на някаква обществена активност. Изглежда, че макар отначало да се канел, Сталин не искал вече да бягало две причини: поради трудностите, очакващи го като нелегален във военно време, и поради нежеланието му да попадне в армията в хода на мобилизацията. Впрочем, когато през февруари 1917 г. наборната комисия в Красноярск поискала да изпрати Сталин „в строя“, той бил признат за напълно негоден поради физическите му недостатъци (изсъхнала ръка и дефект в крака).

През тези четири години на заточение, когато в обществото се множат невидимите бързеи на социалното напрежение, когато расте недоволството на народа от империалистическата война, Сталин сякаш изчаква нещо. Може би той, настрадалият се човек, се е разочаровал от двете десетилетия безплодна революционна дейност? Или е предчувствал, че му предстои в скоро време да навлезе в друг етап от живота и борбата? А може пък да го е докоснало неверието във възможността да бъде съборено самодържавието? Никой никога няма да узнае това. За този период от живота си Сталин нищо не е писал и твърде малко е разказвал.

През четирите години бил пасивен, практически нищо не написал, в нищо не се проявил като член на Централния комитет на партията. Лидери на заточените фактически станали Спандарян и Свердлов. Заточениците се групирали около тези две фигури. Сталин стоял настрана, макар и да не скривал сдържаните си симпатии към Спандарян. На големия революционер Сурен Спандарян не било съдено да види сиянието на революцията: заболял и се поминал като заточеник през 1916 г.

Струва ми се, че годините на продължителна духовна депресия, наблюдавана у Сталин по време на заточението му, са години на личен избор, години на размисъл за преживяното и за бъдното. Растял нейде неговият син, на когото дотогава още нищо не бил дал и нищо не можел да даде. Малко знаел и за съдбата на майка си. Наближавал вече четирийсетте, а перспективите за бъдещето му били мъгляви. Сталин не е имал никаква специалност, нищо не е умеел да прави, в действителност никога не е работил. Всъщност 30 години нашата партия и нашата страна са ръководени от човек без никаква професия, ако не се смята професията на недоучил свещеник. Докато, да речем, Скрябин (Молотов) е завършил реално училище, недоизучилият се студент Маленков се проявил на млади години като усърден технически секретар в партийния апарат, а Каганович бил един от не най-лошите обущари. Сталин дори и обущар като баща си не е бил. В анкетите в графата „Знае ли занаят (професия)“ полицаите слагали чертичка или вписвали „Канцеларист“. Когато попълвал анкети преди партийните конгреси и конференции, Сталин се затруднявал в отговора на въпросите за вида занятие и за социалния произход. Например в анкетата като делегат на XI конгрес на РКП(б), в който участвал със съвещателен глас, на въпроса „Към коя социална група се числите (работник, селянин, служещ)“ Сталин не се решил да даде отговор и оставил граната празна. 28 28 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.1, д.4358, л.I.