Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Една от тях е стремежът му да систематизира и класифицира, да разпределя по интелектуалните „рафтчета“ всяко познание. А това е характерно, ако може така да се каже, за „катехизисното мислене“. Обикновено този вид мислене създава в околните впечатление, че имат пред себе си човек с организиран, последователен ум. Друга особеност на Сталиновото мислене е липсата на сериозно критично отношение към собствените идеи и постъпки. Цял живот Джугашвили вярва в постулати — отначало в християнските, а после в марксистките. Всичко, което не се побира в прокрустовото ложе на заучените концепции и схеми, Сосо смята за ерес, а по-късно и за опортюнизъм. Но тъй като самият той рядко подлага на съмнение истинността на едни или други фундаментални теоретически положения, на едни или други теории, в които вярва, не мислел, че е нужно да се отнася критично и към собствените си възгледи и намерения. Та нали според него никога не се е отклонявал от класическите принципи на марксизма! Изглежда, на първо място е поставял вярата, а не истината, макар че сигурно не би признал това и пред самия себе си. Добре е, когато се вярва в идеали и ценности. Но не е добре, когато вярата изтласква истината на заден план. Религиозната храна и социалното му положение спомагат у Джугашвили да се оформи скрит, но дълбок егоцентризъм, изразен в преувеличаване ролята на собственото „аз“ в тъканта на заобикалящата го действителност.

Сталин рано разбира, че в живота няма на кого друг да се надява освен на себе си. Другарите му в Баку и Тифлис често му казват: „Коба, ти имаш силна воля!“ Похвалата го насърчава. Джугашвили решава да отрази тази особеност на характера си в своя революционен псевдоним, като избере „желязно име“. И от 1912 г. подписва своите статии с псевдонима Сталин. Впрочем не само той изпитва желание да фиксира твърдостта на характера и на възгледите си с псевдоним. Л. Б. Розенфелд например, който по твърдост на волята не можел да се мери с Джугашвили, решава да използва псевдонима Каменев. Но с течение на времето, както ще покаже историята, „камъкът“ няма да устои на „стоманата“. Сталин иска да вярвавъв волята си, в своята неуязвимост, в положението си на регионален предводител. Вярата — този цимент на догматизма — никога не е напускала Сталин.

Религиозното образование спомогнало да се формира у Джугашвили-Сталин непоклатимо догматично мислене. Макар бъдещият „вожд“ да подлагал често догматизма на критика, разбиранията му за него са вулгарно опростени. Склонен е винаги да канонизира твърдо едни или други положения в марксистката теория, стигайки често до дълбоко погрешни изводи. Така например абсолютизирането на същината и значението на класовата борба го довежда през 30-те години до лъжливата формула „за изостряне на класовата борба успоредно с постигането на успехи в социалистическото строителство“. Опортюнизмът, фракционността, различията в мисленето за него са синоними на класов противник. Бившият семинарист вижда диктатурата на пролетариата винаги през призмата на социалното насилие, извън съзидателното начало и т.н.

С „приближаването“ си към революцията Сталин успява да усвои основните положения на марксизма, но без да прояви очебийно някаква способност за творческото им прилагане. Влиянието на религиозното образование (а друго Джугашвили не е имал) се отразява, още веднъж ще подчертая, преди всичко върху методологията в мисленето му, а не върху съдържанието на възгледите му. От пътищата на догматизма, наистина невинаги явно изразени, Сталин не можа да се освободи до края на живота си.

През целия си живот почти не е имал никакви близки приятели, особено такива, към които да запази топли чувства. Политическите сметки, емоционалната сухота и нравствената пустота не му позволяват да си спечели приятели и да ги запази. Толкова по-учудваща е, че към края на живота си Сталин си спомня именно за своите „другари по каша“ от духовното училище и семинарията. Ето например един факт.

По време на войната той вижда случайно, че в сейфа на сътрудника му А. Н. Поскрьобишев има голяма сума пари.

„Какви са тия пари?“ — учудено и същевременно подозрително попитал Сталин, гледайки не пачките банкноти, а своя сътрудник.

„Това са вашите депутатски пари. Трупат се тук от много години. Взимам от тях само за партийния ви членски внос“ — отговорил Поскрьобишев.

Сталин замълчал, но след няколко дни се разпоредил да бъдат изпратени на Пьотър Копанадзе, Григорий Глурджидзе и Михаил Дзерадзе големи парични суми. На листчето написва собственоръчно: